Изх. № 24-30-4
Дата:15.04.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 44, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4.
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходи от наем.
По повод Ваше писмено запитване до ТД на НАП – гр. …, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-30-4 от 28.01.2011 г., изразявам следното становище:
Според фактите, описани в писмото Ви, около 35 физически лица, в т.ч. и Вие, притежават в съсобственост идеални части от търговски център с около 40 малки магазина, които отдават под наем на различни фирми. Упълномощили сте един от съсобствениците да се грижи за отдаването под наем на магазините, събирането на наема, издаването на съответните документи, разпределението на наемните суми между съсобствениците в съответствие с идеалните части, които са разнородни (1/69, 1/207, 1/276, 2/214, 1/138 и т.н.), поддръжката на търговските обекти и др. Посочили сте също, че в края на годината всеки от наемодателите декларира получените през годината доходи с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Към запитването сте приложили и списък на наемодателите с посочен в него размер на идеалните им части, като сте уточнили, че междувременно двама от списъка са починали и в момента не знаете броя на техните наследници. Във връзка с описаната фактическа ситуация в запитването Ви са поставени следните въпроси:
1. Възможно ли е данъкът да се внася авансово всеки месец, но служебните бележки да не се издават всеки месец, а два пъти годишно или само на едно лице, упълномощено от наемодателите?
2. При положение, че данъкът е платен авансово, какво става с 5-%ното намаление, което се полага, ако данъка е платен до 31 януари на следващата година?
3. Представя ли се вносната бележка при подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ или тя остава за наемателите?
4. Кои точно формуляри и в колко екземпляра се издават те в зависимост от това дали наемодателите са самоосигуряващи се, несамоосигуряващи се или пенсионери?
5. Има ли формуляр и ако да какъв, с който наемодателите да декларират, че се самоосигуряват, както това е написано в сметката за изплатени суми?
По въпроси 2, 3 и 5 вече сте получили отговор от Дирекция „ОУИ” – гр. …поради което изразяваме принципното си становище по останалите два въпроса от запитването Ви:
Съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2011 г., когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Важно е да се уточни, че задължението за облагане с авансов данък възниква за физическото лице при придобиването на дохода от наем, т.е.
?при плащане в брой – на датата на плащането;
?при безналично плащане – на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или получаването на чека;
?при плащане в натура – на датата на получаването на престацията.
При това, доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице (чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ). Следователно, без оглед на това, че наемът се изплаща на едно лице, което е упълномощено от съсобствениците, фактически притежатели на дохода са отделните съсобственици, съразмерно на частта, която притежават от недвижимия имот (в случая от търговския център). Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 30 от Закона за собствеността, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 44, ал. 4, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем, подлежащ на облагане по реда на чл. 31 от закона, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Целта на въпросните формуляри е да удостоверят изплатения облагаем доход и удържания данък, поради което издаването им от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на въпросните доходи е в интерес на физическите лица, придобили доходите от наем. Това е така, защото:
?служебната бележка се прилага към годишната данъчна декларация и представлява документ, удостоверяващ авансово удържания данък от платеца на дохода, който подлежи на приспадане при годишното облагане, на основание чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ. В този смисъл, ако платецът на дохода не издаде служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, физическото лице не може да удостовери размера на удържания авансово данък;
?за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в закона формуляр „Сметка за изплатени суми”, не е необходимо физическото лице да издава документа, предвиден в чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ (чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Имайте предвид, че неиздаването на формулярите по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от платеца на дохода не освобождава физическото лице от задължението да декларира брутния размер на придобития от него доход.
В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ не е визирана конкретна дата за издаването на формулярите, но доколкото то е обвързано с авансовото облагане на доходите, може да се приеме, че това е датата на изплащането им.Независимо от това, при многократни или периодични плащания честа практика е издаването на една служебна бележка за данъчната година, в която платецът сумира изплатения на лицето облагаем доход и удържания авансово данък и която се прилага към годишната данъчна декларация от физическото лице на основание чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Необходимо е уточнението, че данъчният закон не предвижда налагане на глоба или имуществена санкция на платеца на дохода, когато не издаде или издаде със закъснение формулярите на „Сметка за изплатени суми” и на „Служебна бележка” по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Санкция, обаче, е предвидена за не удържане или не внасяне в срок на данък от лице – платец на доход, което има задължението да го прави. В тези случаи, на основание чл. 81 от ЗДДФЛ, наказанието е глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ се прилага от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, независимо от статута на физическото лице – наемодател като самоосигуряващо се лице или като пенсионер. Действително, сметката за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ не следва да се попълва, когато получателят на дохода от друга стопанска дейност е самоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, като това изрично е уточнено в утвърдения образец, приложен към запитването Ви. Обръщаме Ви внимание, обаче, че това уточнение има отношение единствено към доходите от друга стопанска дейност и по никакъв начин не касае доходите от наем.
На основание чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, образците на сметката за изплатени суми и на служебната бележка се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник”. Актуалните за 2011 г. образци са утвърдени със
Заповед № ЗМФ-1828 от 22.12.2010 г. (обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2011 г.). В т. 2 от забележките към утвърдения образец на служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ е пояснено, че формулярът се издава в два екземпляра от платеца на дохода, единият от които се прилага към годишната данъчна декларация.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘