1_275/16.07.2010
относно: прилагането на чл.5 от ДОПК
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”-гр……………, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка при извършена предходна ревизия на ЗЛ, приключила с издаването на ревизионен акт е установено, че ревизираното лице е извършило вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл.13, ал.2 от ЗДДС директно от производителя, за което има издадени два броя фактури. Сумата по фактурите е заплатена по банков път на производителя. С декларация задълженото лице е обявило, че превозното средство е влязло в България. За недекларираното от ревизираното лице вътреобщностно придобиване на нов автомобил по издадените две фактури върху данъчна основа 232 523,32 лева е начислен ДДС в размер на 46 504,66 лева.
Впоследствие е входирано Искане от физическото лице за назначаване на повторна ревизия за определяне на дължимия ДДС за внесения автомобил, към което се прилагат документи, че на лицето е изплатено ДДС в размер на 17 533,31 евро по гореупоменатата поръчка.
С решение на териториалния директор е прието, че възстановяването на ДДС от Германия е ново обстоятелство по смисъла на чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК, имащо значение за определяне на данъчната основа на доставката, предвид което искането се явява основателно и е назначена нова ревизия по реда на чл.134 от ДОПК.
Въпросите, които се поставят са представените с искането доказателства достатъчни ли са за извършване на ново облагане на ФЛ? Основателно ли е искането на ревизията за представяне на допълнително доказателства? Какви документи е необходимо да се изискат и представят от лицето за определяне на нова данъчна основа на доставката?
Съгласно чл.3 от ДОПК, органите по приходите при извършване на проверки и ревизии, са длъжни да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. Издадените административни актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая. Същевременно, в чл.5 от ДОПК изрично е регламентирано, че органите по приходите са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
В този смисъл, в хода на ревизията на първо място следва да се съберат доказателства за осъщественото възмездно вътреобщностно придобиване на ново превозно средство/доставчик, получател, предмет, данъчна основа, данъчно събитие, изискуемост на данъка, транспортиране на средството до територията на страната и др./. Предвид това, че е извършена предходна ревизия в която са събрани относими документи следва в настоящата ревизия да се съберат доказателствата, налични в досието на ЗЛ чрезприобщаването им.
На следващо място, с оглед това, че сме в производство по изменение на задължение за данъци, което производство е особено и извънредно по своя правен характер следва в хода му, респ. в РА да се посочи и обоснове наличието на съответното правно основание по чл.133, ал.2 от ДОПК без значение чия е била инициативата за стартиране на административното производство.
Тъй като в процеса по установяване на вземанията, органа по приходите е задължен да изясни единствено на базата на наличните документи, събрани с допустимите от ДОПК средства, точния вид и размер на задължението, то за да се пристъпи към конкретно изменение на задълженията по ЗДДС в случая е необходимо органът да събере допълнителни доказателства. Така например, следва да се разкрие връзката между представените нови доказателства от ЗЛ и осъществения ВОП. В този смисъл да се уточни дали новото превозно средство е придобито по поръчката, чиито номер фигурира в уведомителното писмо от производителя, т.е. дали изплатения данък върху добавената стойност е по вътреобщностното придобиване, документирано с двата броя фактури. От значение е да се установи, дали изплащането на сумите е извършено от доставчика или ДДС е възстановен чрез административна процедура от държавата-членка. В случай, че доставчикът връща част от заплатената сума по ВОП /така както е посочено в уведомителното писмо от 14,05,2010 г./, тогава правилно е изискано представянето на коригира-щи фактури, тъй като е налице изменение на данъчната основа. От представения към запитването СУИФТ, обаче не може да се установи по категоричен начин, че данъка е заплатен от производителя, още повече, че в Искането за назначаване на повторна ревизия задълженото лице сочи, че има удържана сума за разходи по услуга, оказана от дружество за консултации по ДДС в Германия. Доказването на тези значими за ревизията факти е необходимо да стане чрез приложените банкови документи и със събирането на допълнителни доказателства – писмени обяснения, договори с дружеството за консултации, банкови документи за движението на върнатите/възстановените/ суми, наредителите по тях и др.
С оглед визираните в чл.4 от ДОПК принципи на самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено на ревизиращия орган е преценката, дали ще приеме представените доказателства за достатъчни и за доказани или недоказани релевантните за изменението на данъчните задължения факти и обстоятелствата.
‘