Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)

Изх. № ИТ-00-26/30.03.2021г.
чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ
чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ
чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ
чл.4 ал.3, чл.5 от КСО
чл.40 ал.1 от ЗЗО
Чл.1, чл.2 от НООСЛБГРЧМЛ
Чл.4 от Наредба № Н-13

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас е постъпило Ваше запитване – вх.№ ……….., в което е описана следната фактическа обстановка:
Физическо лице, което е безработно и няма доходи от наем, през периода на 2019 г. и 2020 г. е извършвало продажби през куриерска фирма. Физическото лице не е вписано в регистър БУЛСТАТ, няма подадени декларации образец ОКд – 5 за начало на дейност като самоосигуряващо се лице и за същото не са внесени авансово осигурителни вноски.
При положение, че по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец възникват следните въпроси:
1. При попълване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и Приложение № 2 – Доходи от стопанска дейност като ЕТ, както и при определяне на окончателния размер на дължимия данък, следва ли облагаемия доход да бъде намален с авансово внесените здравноосигурителни вноски като лице осигурено по реда на по чл.40, ал.5 от ЗЗО (лице без доходи)?
2. При попълване на справка за окончателния размер на осигурителния доход, дължими ли ще са изравнителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО , ДЗПО – УПФ и здравноосигурителни вноски и ако отговора ви е „да“ ще имат ли право лицата да ги приспаднат от облагаемия доход, въпреки че същите не са внесени авансово през годината?
3. Как е правилно да се третират от гледна точка на ЗДДФЛ и КСО лицата, които извършват стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци?
4. Какви данъци и задължителни осигурителни вноски следва да се удържат и внасят при положение, че физическото лице няма регистрация като едноличен търговец, няма регистрации като свободна професия, занаятчийска дейност или земеделски стопанин?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:

По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ) търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва „продажба на стоки“. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже, ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал. 1 от закона дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец, при извършване на някои от тези сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност, съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. Дейност по занятие е дейността, която се извършва системно с цел реализиране на печалба в личен интерес.
Когато доходите от търговия със стоки или услуги представляват доход за физическото лице, облагането ще се извърши по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 от ЗДДФЛ, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от с.з., т.е. като доход от стопанска дейност като едноличен търговец, независимо че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.
На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба.
Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Годишната данъчна основа по ал. 1 се намалява със:
1. направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по ал. 1, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа по ал. 1;
2. разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението – за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган;
3. разликата между направените през годината осигурителни вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване и размера на ползваното облекчение по чл. 20;
4. разликата между допустимия размер на данъчното облекчение по чл. 22в и размера на ползваното облекчение от сумата от годишните данъчни основи;
5. разликата между 2000 лв. и размера на данъчното облекчение по чл. 22г.
В чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ е посочено, че лицата извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто, като от така определените данъци се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък. Така определеният дължим данък се внася до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от с.з. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността, подаден по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката. Годишната данъчна декларация за лицата подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Следователно нерегистрираното като ЕТ физическо лице за доходите си от търговия със стоки или услуги, трябва да определи годишната си данъчна основа за съответната година по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като попълни Приложение № 2 „за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“ (образец 2021).

По прилагането на осигурителното законодателство:
Съгласно легалната дефиниция на чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО в сила от 01.01.2019 г. задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица ( ДВ, бр.102 от 2018 г.).
Задължението за обществено осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход (чл. 6, ал. 2 от КСО) и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса.
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от същата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. (чл.2, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ)
Освен текущо върху „избран месечен доход“ самоосигуряващите се лица формират окончателен размер на осигурителния доход за всяка календарна година въз основа на справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Същия не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. ( чл.6, ал.9 от КСО)
На основание чл. 40, ал.1, т. 2. от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Следователно, когато физическо лице се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, същото има качества на самоосигуряващо се лице, за което подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 9, чл. 157 и чл. 158 от КСО, както и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Съгласно изискванията на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, дните в осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски по фондове (декларация образец № 1 и декларация образец № 6).
Редът за подаване на данни за 2019 г. е уреден с отм. Наредба № Н – 8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица, a за 2020 г. с Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. в сила от 03.01.2020 г..
Чл. 4, ал.1, т. 2 от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. визира, че самоосигуряващо се лице, което има задължение да внася задължителни осигурителни вноски следва да подава в компетентната ТД на НАП декларация образец № 1 за дните в осигуряване, осигурителният доход и задължителните осигурителните вноски, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
На основание §5, ал. 2 от ПЗР от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. данни за осигурените лица, данните за здравно осигуряване на лица, осигурени от държавния бюджет, и данните за авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски, отнасящи се за периода от 1.01.2006 г. до влизането в сила на тази наредба, се подават съгласно образците на декларации и заявления, одобрени с приложенията на отменената наредба, действали за съответния период.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-13 следва да се подаде в компетентната ТД на НАП и декларация образец № 6 – в срок до 30 април, за общия размер на сумата на дължимите вноски по отделните фондове за предходната календарна година.

5/5

Вашият коментар