Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

1_ИТ-00-75/20.07.2020
Чл.12; чл.50; чл.43, чл.55, чл.75 от ЗДДФЛ ;
Чл.21, от ЗДДС
Чл. 4 , чл.5 от КСО;
Чл. 33, чл.40 от ЗЗО;
Чл.1, чл.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Чл.4 от Наредба № Н-13
Чл.4, чл.5 Наредба № Н-18

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх.№ сте изложили следната фактическа обстановка:
Руска гражданска сте, с разрешение за дългосрочно пребиваване в България. Уеб-дизайнер сте и Ви предстои да извършите услуга по дизайн в полза на клиент от САЩ, като е възможно да имате още поръчки през годината към клиенти.
Във връзка с изложеното поставяте въпроси като каква следва да се регистрирате и какви документи, данъци и осигуровки следва да подавате/плащате?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по поставените въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурител-ното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка извън компетентността на НАП, респ. на дирекция ОДОП е предоставянето на становище относно това каква организационна форма за развиване на стопанска дейност следва да имате. Считаме, че това е въпрос от преценката на конкретния субект.
Описаната фактическа ситуация не е достатъчно ясна. Към запитването не са приложени копия на договори и други документи, свързани с извършваната дейност, което е от съществено значение за изготвянето на конкретен отговор на поставените въпроси. Предвид това, становището ни е изготвено при допускане, че извършваните Вас професионални услуги в областта на уеб дизайна, са оказани в качеството Ви на упражняваща свободна професия.

По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и 7 от ЗДДФЛ. На основание чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България.
Доколкото в конкретния случай трудът ще се полага на територията на България, реализираните от физическото лице доходи са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в България.
Вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход.
Лицата, упражняващи свободна професия, са тези, определени по смисъла на т.29 от пар.1 на ДР на ЗДДФЛ – експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
1. осъществяват за своя сметка професионална дейност;
2. не са регистрирани като еднолични търговци;
3. са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО
На първо място е необходимо лицето да осъществява за своя сметка професионална дейност, като в цитираната разпоредба е направено примерно неизчерпателно изброяване на някои конкретни професии.
На основание чл.29, т.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода – ал. 5 на чл. 43 от с.з.
Съгласно чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ, декларацията по чл.55, ал.1 от с.з. се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице. Тази декларация се подава от физическото лице, получател на дохода в случаите, в които лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, предприятие или самоосигуряващо се лице, т.к. в този случай, съгласно чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от него. В тези случаи, декларацията по чл.55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода – 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация. Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, подават декларацията по чл.55, ал.1 само по електронен път.
В чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ е посочено, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване тя се подава също само по електронен път.
Във връзка с придобиването на доходите следва да се има предвид разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ съгласно която ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
3. получаването на престацията – за непаричен доход.
Следва да имате предвид, че чл.75 от ЗДДФЛ, дава приоритетно приложение на ратифицираните от България, обнародвани и влезли в сила спогодби и международни договори пред вътрешното законодателство. Между България и САЩ е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), която е такъв международен акт. Същата е достъпна на електронната страница на НАП, в раздел „Международни дейности”.

По прилагането на ЗДДС:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. Предвид действащата нормативна уредба, свързана с ДДС, мястото на доставките свързани с извършване на услуги, се определя от статута на получателя на услугата, т.е. дали същият е данъчно задължено лице или е данъчно незадължено лице.
Общото правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС (съответно чл.44 и 45 от Директива за ДДС) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. За да се определи правилно къде е мястото на изпълнение на доставка на услуги, е необходимо да се установи (докаже) статутът на получателя на доставката. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011.
По смисъла на чл.21, ал.1 на от ЗДДС, когато получателят е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид гореизложеното, когато получателят на услугите, свързани с дизайн е данъчно задължено лице, мястото на извършване на доставките е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, освен в случаите когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В този случай мястото на изпълнение на доставките е мястото, където се намира този обект.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга с получателят данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, с предмет посочен в т.2, буква „а” до буква „н” на чл.21, ал.5 от ЗДДС, в които се включват услуги извършвани по електронен път е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
В §1, т.14 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието услуги, извършвани по електронен път.
Във връзка с гореизложеното и доколкото предоставяните от Вас услуги по дизайн са в хипотезата на „услуги извършени по електронен път”, са приложими съответно разпоредбите на чл.21, ал.5, т.2, б.”а” до б.”н” от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставките е извън територията на страната и на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС за доставчика не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Съгласно чл.97а, ал.1 и 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, установено на територията на страната, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната или предоставя такива по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
В конкретния случай, когато предоставяте услуги по чл.21, ал.2 или ал.5 от ЗДДС, са с място на изпълнение на територията на трета страна – САЩ не подлежите на регистрация на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС.
За целите на задължителната регистрация по ЗДДС следва да имате предвид, че доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС, както и тези с място на изпълнение извън ЕС не участват при формиране на облагаем оборот по чл.96, ал.2 от закона.
По прилагането на Наредба № Н-18/2006 г.:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки е регламентиран в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Видно от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно т.8 на чл.4 от наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, извършващо дейност като свободна професия.
Важно е да знаете, че данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 (доходи от друга стопанска дейност) и 4 (доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството.
По прилагането на осигурителното законодателство:
От 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г.
Съгласно чл.6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
В договора са предвидени и изключения от този основен принцип, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл.2 от същия. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване.
По отношение на здравното осигуряване, което не попада в материалния обхват на Договора, за Вас е приложима разпоредбата на чл.33, ал.1, т.3 от Закона за здравно осигуряване, съгласно който задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лица без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Изложената фактическа обстановка е недостатъчна, за да се изрази конкретно становище по отношение на приложимото осигурително законодателство за описаната в запитването Ви хипотеза. В случая, ако приемем че упражнявате трудова дейност само в България, подлежите на осигуряване по общите правила на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване.
Видно от изложеното, в запитването, като уеб дизайнер ще извършвате услуга по дизайн за клиенти от САЩ. В този случай, ако приемем, че сме в хипотеза на лице, упражняващо свободна професия следва да имате предвид следното:
Според разпоредбата на чл.1, ал.5, т.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ на основание чл.3, ал.1, т.9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ). Същите придобиват качество на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО след регистрацията по регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – чл.4, ал.4 от КСО. По смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.1 (регистрирани като упражняващи свободна професия) от КСО са самоосигуряващи се лица.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ.
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване – чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ. При започване, прекъсване, възобно-вяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд – 5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Видно от утвърдения образец на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице – ОКд – 5, самоосигуряващите се лица сами декларират датата, от която започват да упражняват дейността.
Нещо повече, същите декларират и прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата си дейност, за която са регистрирани с декларацията.
Осигурителните вноски са изцяло за сметка на самоосигуряващото се лице. Същите се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Лицето, упражняващо дейност като свободна професия, определя и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.9 от кодекса. Със ЗБДОО за 2020 г. определения минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 610 лв. , а максималния месечен размер на дохода е 3000 лв. Размера на вноската за фонд Пенсии за лицата родени след 31 декември 1959 г. е 14,8 на сто. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица по реда на чл.6, ал.8 от КСО се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл.7, ал.4 от КСО).По отношение на вноски за фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“ (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО. Според разпоредбата на чл.158, ал.5 от КСО самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Осигурителната вноска се за този фонд се внася върху дохода, за който се дължи осигурителна вноска за държавно обществено осигуряване и е в размер на 5 на сто.
Здравното осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия е по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Според цитираната разпоредба лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващите се лица) се осигуряват здравно авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За 2020 г. със ЗБДОО е определен минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 610.00 лв. Задължителната здравно-осигури-телна вноска за 2020 г. е в размер на 8 на сто. Месечната авансова вноска е в размер на 48,80 лв. (610,00 х 8%).
На основание чл.5, ал.4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, дните в осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски по фондове (декларация образец № 1 и декларация образец № 6).
Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуря-ващите се лица.
Лице упражняващо свободна професия има задължение до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните да подава в компетентната ТД на НАП декларация образец № 1 за дните в осигуряване, осигурителният доход и задължителните осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица – основание чл.4, ал.1, т.2 на Наредба № Н-13.
Освен декларация образец № 1, която се подава ежемесечно, самоосигуря-ващите се лица са задължени да подават и декларация образец № 6 .
Съгласно чл.4, ал.3, т.2, б.а от наредбата, самоосигуряващите се лица в т.ч. упражняващите свободна професия, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Независимо от горното е необходимо да Ви уведомим за следното:
За периода със статут на дългосрочно пребиваване в Република България, когато не упражнявате трудова дейност дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО. Съгласно ал.1 от същата лицата, които подлежат на осигуряване на това основание, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО. Вноската е за тяхна сметка и се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В случай, че през годината сте получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, извършвате годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, като окончателните вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Минималния месечен размер на дохода върху, който се дължи и внася вноската по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО за 2020 г. е 305.00 лв. Месечната вноска е в размер на 24,40 лв (305,00х8%).
На основание разпоредбата чл.40, ал.5, т.2 от Закона за здравно осигуряване лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Декларацията се подава в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред определен с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Лицата които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 5, за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на това основание (чл.2, ал.6 от същата наредба).

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Понятието недвижим жилищен имот във връзка с прилагането на чл.13, ал. 1, т. 1, буква а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Изх. № 24-31-188Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: Понятието „недвижим жилищен имот“ във връзка с прилагането на чл.13, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона

прилагане на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на приходи от дивиденти, разпределени от дъщерно дружество, установено в Конфедерация Швейцария<b

Изх. № 24-39-106Дата: 07.08.2015 год.ЗКПО, чл. 27, ал. 1, т. 1Относно: прилагане на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане

ЗДДС, чл.17, aл. 1,ЗДДС, чл.17, aл. 2

Изх. № 23-22-2142 12.01. 2015 г.чл. 17, ал. 1 и ал.2 от ЗДДСВ запитването е изложена следната фактическа обстановка:Дружеството закупува стока от лице регистрирано за

Определяне на дохода, върху който се дължат здравноосигурителни вноски от лица, които се осигуряват за своя сметка за времето, през което са във временна неработоспособност поради болест, бременност

Изх. № М-24-33-15Дата 18.04.2011 г. ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2; ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5; ЗБДОО, чл. 8, ал. 1; ЗБДОО,

Изх. № М-26-Д-103

Изх. № М-26-Д-103Дата: 05.05.2020 год. ДР на ЗДДС, § 1, т. 84; ДР на Наредба №Н-18/2006 г., § 1, т. 19; Наредба №Н-18/2006 г., Приложение