1_ИТ-00-3/06.02.2017
ЗДДС, чл. 17, ал. 1и ал. 2
ЗДДС, чл.124, ал.1 и ал. 4
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху добавена стойност
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. №……2017 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви е регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Ще закупувате гориво от фирма от Дубай, с цел продажбата му на българско дружество, регистрирано по ЗДДС и лицензирано за внос на горива в България. Закупено от дружеството Ви гориво от дружеството в Дубай ще се натовари на кораб извън територията на ЕС. Когато корабът все още се намира в извънтериториални води, ще продадете горивото на българско дружество, което е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС и същото, вече като собственик на горивото, ще извърши доставката и продажбата му на територията на България.
Поставяте следните въпроси:
1. При покупката на горивото от Дубай, следва ли дружеството Ви да се снабди с определени документи, които се изискват от българското данъчното законодателство?
2. Къде съгласно българското законодателство е мястото на изпълнение на доставката, с която Вашето дружество купува горивото от фирма в Дубай и следва ли в качеството си на купувач да съставяте данъчни документи по ЗДДС и как същите да бъдат отразени в отчетните регистри?
3. Къде е мястото на изпълнение на доставката, с която вашето дружество продава горивото на българското дружество, което ще извърши доставката му на територията на България и следва ли в качеството си на продавач да съставяте данъчни документи по ЗДДС и как същите следва да отразите в отчетните регистри?
4. Оборотът, който дружеството Ви ще реализира от продажбата на горивото, облагаема или освободена доставка е за целите на ЗДДС и ако е облагаема с каква данъчна ставка?
5. Какви документи следва Вашето дружество като продавач да издаде на дружеството купувач за продаденото гориво, какво основание за начисляване на данък следва да се посочи в него и как следва да отразите този документ в отчетните регистри по ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
С оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Тъй като мястото на изпълнение на доставката за закупеното гориво от дружество от Дубай е извън територията на страната, то за получените документи следва да имате предвид следното:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Законодателят ясно и точно в чл. 112, ал. 1 от закона е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно – фактурата, известието към фактура и протоколът.
В тази връзка, дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС получените чужди документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
За извършената от Вашето дружество доставка на гориво на друго българско дружество в извънтериториални води следва да имате предвид, че се прилага нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставката е местонахождението на стоката към момента, в който започва транспорта, в случаите когато се изпраща или превозва същата от доставчика, получателя или от трето лице.
За целите на ЗДДС в §1, т. 1 от ДР на ЗДДС е дадено легално определение на понятието територия на страната, а именно – географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.
Териториалният обхват от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ ЕО) се определя от чл. 5, §2, съгласно който „територия на държава членка“ е територията на всяка държава членка от Общността, за която е приложим Договорът за създаване на Европейската общност, в съответствие с чл. 299 от този Договор, с изключение на всяка територия, посочена в чл. 6 от Директивата.
При отсъствие в Договора на по-точна дефиниция за територията, попадаща под суверенитета на всяка държава членка, всяка държава членка трябва да определи границите на тази територия, в съответствие с правилата на международното право (т. 54 от Решение на Съда на Европейския съюз от 29.03.2007 г. по дело С-111/ 05 Aktiebolaget).
Съгласно чл. 40 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.
Изключителната икономическа зона на Република България според чл. 45 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
При положение, че извършваната от Вашето дружество доставка се характеризира като такава с място на изпълнение извън територията на страната предвид нормата на чл. 17, ал. 2, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ППЗДДС. Съгласно посочената разпоредба фактура се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. В случая на основание т. 4 на същата разпоредба във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък от закона се вписва съответната разпоредба на закона, съгласно която доставката на стока или услуга е с място на изпълнение извън територията на страната (чл. 17, ал. 2).
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби регламентиращи документи, с които се доказва доставка на стока с място на изпълнение извън територията на страната. За осъществените продажби, освен фактура, дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието, същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
Извършените доставки с място извън територията на страната намират отражение в колона 23 на дневника за продажби „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките извършени при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка“.
Доколкото в писменото запитване е изложена една възможна фактическа обстановка, ако извършената от Вас доставка на гориво е на територията на страната съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗДДС, то приложение намира разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС.
Обръщаме Ви внимание, че действителните факти и обстоятелства се установяват в хода на производствата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от компетентните органи по приходите при спазване на принципите на самостоятелност и независимост, залегнали в кодекса.