1_90/17.06.2014
Чл.13 от ЗДДС
Чл.117 от ЗДДС
Чл.195 от ЗКПО
Относно: Прилагането на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП – гр……… с вх.№ ……../ 17.06.2014 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви е в процес на закупуване на плавателен съд – ферибот за превоз на пътници и товари. Документирането на отделните доставки е следното:
1.На 12.06.2014 год. дружеството Ви е получило инвойс № 51R06147296 от C T S.A. – Испания за доставка на ферибота по покупна стойност.
2.На 12.06.2014 год. дружеството Ви е получило инвойс № 51R06147299 от C T S.A. – Испания за доставка на гориво и смазочни материали, необходими за транспортиране на ферибота до България.
3.На 28.05.2014 год. е получен инвойс с № 5301049822 от KPMG Испания за доставка на „услуги, оказани във връзка с прегледа на МОА проект”.
4.На 09.06.2014 год. получен инвойс № 51R06147295 от C T Испания за доставка на услуга – „комисионна за ескроу представител за управление на ескроу сметка”.
5.На 13.06.2014 год. – получен инвойс № 5301060421 от KPMG Испания за доставка на „услуги, оказани във връзка с доставка на М/V .
Въпросите, които поставяте са следните:
1.Съгласно ЗДДС как следва да се определи вида на отделните доставки и как следва да бъде документирането им?
2.Относно прилагането на ЗКПО по т.3, 4 и 5 има ли основание да се приеме, че сте платци на доходи по чл.12, ал.5, т.4 /възнаграждения за технически услуги/ от ЗКПО и съответно на основание чл.195, ал.1 следва ли да удържате и внасяте данък при източника в размер на 10%.
Предвид така изложената фактическа обстановка, обстоятелството, че към запитването не сте приложили относими договори или други документи, от които да се направи извод относно характера и вида на доставките, съгласно действащото законодателство изразяваме следното принципно становище:
По Закона за данък върху добавената стойност:
По т.1-относно придобиването на ферибота:
За определяне режима на доставка на стока от съществено значение е определяне мястото на изпълнение на тази доставка.
Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя съгласно правилата на чл.17 от ЗДДС. В чл.17, ал.2 от ЗДДС е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От изложеното в писменото запитване може да се направи предположение, че мястото на изпълнение на доставката на плавателния съд – ферибот за превоз на пътници и товари, ще е извън територията на страната.
Когато доставчикът е от държава членка, регистриран е по ДДС с валиден VIN номер и няма регистрация по ЗДДС в България, то на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение е в тази държава членка /в случая Исапния/. За доставчика е приложимо законодателството за съответната държава членка, за получателя не са приложими разпоредбите на вътреобшностно придобиване, предвид чл.13, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Обръщаме Ви внимание, че в този случай не възниква задължение за начисляване на ДДС по смисъла на чл.86, ал.3 от ЗДДС. Съгласно тази норма, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната, като не следва съставяне на протокол по чл.117 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че при определяне на мястото на доставката на плавателния съд на територията на страната, приложима ще е разпоредбата на чл.31, т.7 от ЗДДС, предвид която облагаема доставка с нулева ставка е доставката на плавателни съдове, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
По т.2-относно получената доставка на гориво и смазочни материали:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на право на собственост върху стока, както и фактическо получаване на стока по чл.6, ал.2 от закона, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава членка до територията на България и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид цитираната разпоредба считаме, че при зареждане на гориво на територията на друга държава членка не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на закона.
По силата начл.17, ал.1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
Следователно, при зареждането на гориво по отношение на облагането с данък върху добавената стойност, ще се прилагат разпоредбите на законодателството на съответната държава. Съставяне на протокол по чл.117 от ЗДДС за закупеното от Вас гориво в случая не е необходимо. За Вас, като получател по доставките на гориво, не възниква задължение да отразите получените фактури, издадени от данъчно задължено лице от друга държава членка, в дневника за покупки, респективно в СД, тъй като фактурите не са издадени по реда на нашия ЗДДС.
По т.3, т.4 и 5-за получените услуги:
Поради липсата на достатъчно данни в запитването Ви относно характера на получените от Вас услуги, Ви уведомяваме:
В разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС е регламентирано, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
На основание горецитираните разпоредби получените от Вас доставки на услуги в качеството Ви на данъчно задължено лице са с място на изпълнение на територията на страната.
В този случай следва да имате предвид:
-относно услугите по т.3 и т.5 от запитването-съгласно чл.31, т.3 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораби и самолети, с изключение на тези по т.2, буква “в“; това не се отнася за кораби и самолети, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. При условие, че получените от Вас услуги са в обхвата на цитираната разпоредба, то те са облагаеми с нулева ставка на данъка. Когато не попадат сред изброените услуги, то те са подлежащи на облагане с 20 процента данък върху добавената стойност;
-относно услугата „комисионна за ескроу представител за управление на ескроу сметка”- на основание чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове. В Директивата за ДДС /чл.135, пар.1, б. „г” от същата/, както и в чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС няма изискване относно статута на лицата – доставчици на услугите, попадащи в обхвата на регламентираното освобождаване от облагане. Както нееднократно се е произнасял СЕС в своята практика, включително неспазването на лицензионни и други подобни режими не е относимо към данъчното третиране на доставките.
Същевременно в т.39 от решението по дело С-235/00 СЕС подчертава, че думата „договаряне” се отнася до дейността на посредник, който не заема позицията на никоя страна към договор, свързан с финансов продукт, и чиято дейност е равна на нещо различно от предоставяне на договорни услуги, типично предприети от страни на такива договори. Посредничеството е услуга, извършвана и заплатена от договорна страна като отделен акт на посредничество. Той може да съдържа, наред с другото, и посочване на подходящи възможности за сключване на такъв договор, да се правят контакти с друга страна или да се преговарят, от името или от страна на клиент, подробностите на плащането, което трябва да се извърши от всяка от страните. Целта на договарянето е следователно, да се направи всичко необходимо за двете страни, за да влязат в договор, без посредникът да има интерес от условията на договора.
Предвид изложеното, при условие че получената от Вас услуга „комисионна за ескроу представител за управление на ескроу сметка” отговаря на гореспоменатите условия, то тя има характер на освободена доставка. В противен случай същата подлежи на облагане с 20 процентна ставка на данъка.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, получателят по доставката има задължение сам да си начисли данъка за получените услуги /съответно 0% или 20% в зависимост от вида на услугата/. Данъкът се начислява с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС във връзка с ал.1, т.1 от същата разпоредба. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
По Закона за корпоративното подоходно облагане:
За да се отговори изчерпателно на поставените въпроси е необходимо да бъде конкретизиран статута на чуждестранните лица, получатели на дохода, както и по-подробно описание на вида на изплатения доход или предоставяне на копие от договора сключен между дружеството и чуждестранното лице. При квалифицирането на дохода следва да се има предвид, че наименованието на един договор, посоченото във фактурата не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
На основание чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО възнагражденията за технически услуги, представляващи доход, начислен от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице са от източник в страната.
Съгласно чл.195, ал.1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5 от с.з., когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Понятието “възнаграждения за технически услуги“ е дефинирано в т.9 на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, където е определено, че това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Изхождайки от горната дефиниция и от изложеното в запитването, считаме, че посочените от вас услуги не могат да се определят като услуги от техническо естество по смисъла на ЗКПО.
Следва обаче да се има предвид, че ако договорите с вашите контрагенти включват и допълнителни клаузи, като: монтаж или инсталиране на материални активи, консултиране на едната или двете страни по сделката или маркетингово проучване на пазара като /писмени консултации, становища, препоръки/, то последните ще попаднат в обхвата на §1, т.9 от ДР на ЗКПО и съответно върху изплатеното възнаграждение за тези услуги ще се дължи данък при източника на основание чл.195, ал.1 от закона. В този случай Ви напомняме, че съгласно чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена чл.135 и сл. от Данъчно осигурителния процесуален кодекс..