.№ 24-34-21
Дата:12.04.2014 год.
ЗДДС, чл. 66, ал. 2;
ДР наЗДДС, § 1, т. 45.
Относно: прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при извършване на доставка по настаняване
Във Ваше писмо, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 24-34-21 от 24.02.2014 г., е изложено следното:
Дружество, регистрирано за целите на ЗДДС лице, ще извършва настаняванев къща за гости.
Във връзка с извършвани от дружеството дейности са поставени следните въпроси:
1. Каква е приложимата данъчна ставка при предоставяне на нощувки?
2. Каква е приложимата данъчна ставка при предоставяне на пакети, състоящи се от нощувка и закуска; нощувка, закуска и вечеря; нощувка, закуска, обяд и вечеря?
3.Каква е приложимата данъчна ставка за нощувки или пакети при самостоятелни или групови посещения, организирани от туроператори?
4.Каква е приложимата данъчна ставка за ползване на сауна и джакузи, ако:
?цената на тези услуги е включена в цената на нощувката или съответния пакет;
?тези услуги се ползват без да са обвързани със самата нощувка или съответния пакет, т.е. услугите се предоставят самостоятелно?
Предвид изложената фактическа обстановка и получената допълнителна информация към запитването, и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.
„Настаняване” по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС са основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от § 1 на ДР на Закона за туризма (ЗТ) с изключение на доставка на обща туристическа услуга от туроператор към пътуващо лице. Със Закона за туризма, обн. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г.,са направени промени в дефиницията на понятието “Основни туристически услуги“. Съгласно § 1, т. 69 от ДР на ЗТ “Основни туристически услуги“ са настаняване, хранене и транспортиране.
Съгласно чл.3, ал. 2, т. 1. от ТЗ местата за настаняване са:
а) клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;
б) клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
Видно от цитирания текст настаняването по смисъла на Търговския закон представлява предоставяне на място за нощувка, какъвто е и общоприетия смисъл на думата.
В отмененият ЗТ в обхвата на “Основни туристически услуги“ попадаха „нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта”. При сравнителен анализ на текстовете на понятието по действащия и отменения закон е видно, че понятието на “Основни туристически услуги“ е идентично, като от същото по действащия Закона за туризма закон е отпаднало условието относно транспортните услуги, за да попаднат в обхвата на основните туристически услуги да бъдат осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта.
С писмо Изх. № Ук-2 от 10.07.2012 г. нае издадено указание на Министъра на финансите относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г. Предвид липсата на законова промяна по същество в аспекта на зададените от Вас въпроси, следва да се приеме, че даденото с указанието тълкуване на приложението нанамалената данъчна ставка от 9 на сто в случаите на настаняване е приложимо и при действието на Закона за туризма, в сила от 26.03.2013 г.
В Указание УК-2/ 10.07.2012 г. на , е изразено становище, основаващо се нададеното определение за „основни туристически услуги“ в т. 12 от ДР на ЗТ (отм.), че основен елемент от доставките на различните видове туристически услуги, която определя приложимостта на намалената данъчна ставка към тях, е нощувката.
Предвид направеното изброяване на основните туристически услуги, независимоче доставките на храна и транспорт са посочени като част от основните туристически услуги, тяхното предоставяне без наличието на нощувка не следва да се квалифицира като “настаняване“ по смисъла на ЗДДС. Следователно към тези доставки ще бъде приложима данъчна ставка в размер на 9 на сто само, ако те съпътстват услуга за нощувка и цената им е определена общо с нейната като обща цена за настаняване.
Тълкуване в тази посока се подкрепя и от съответния текст на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки- чл. 1, т. 1 б. „б” във вр. с чл. 3, т. 2, б.”б” от същата, определящ “туристически пакет” като предварително договорената комбинация от не по-малко от два от следните елементи:
а) транспорт;
б) настаняване;
в) други туристически услуги
Видно от посоченият текст понятието „настаняване“ се използва в смисъл на предоставяне на нощувка, и следователно всяка отделна доставка на храна и транспорт не може да се приеме за доставка по настаняване.
В тази връзка поддържаме изразеното в Писмо Изх. № Ук-2 от 10.07.2012 г. настановище относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012г., и за доставки, осъществени след 26.03.2013 г.
Същото може да бъде намерено на интернет страницата наwww.minfin.bg – „ Начало» Данъчна политика» Практически указания“, като поставените от Вас въпроси са разгледани в раздел І., т. 1 и в раздел ІІІ. на указанието
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘