Изх. № 20-00-95
26.03.2015 г
ЗКПО чл. 26, т. 7, чл. 31, § 1, т. 33 от ДР
ЗДДС чл.70, ал.1, т.2
ЗМДТ чл. 44, ал. 1
В дирекция ……….. е постъпило писмено запитване относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Ф“ ООД планира да осъществява проект с идеална цел – онлайн обучение на деца на български език. За целта възнамерява да набира средства чрез американски сайт. Посредством сайта средствата се набират както от физически, така и от юридически лица по два начина:
– чрез плащане с кредитни карти;
– чрез портал за разплащане paypal.com
Независимо от начина на плащане дружеството ще получи електронни извлечения за дарените суми по дати и дарители по време на кампанията.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли законова пречка търговско дружество да получава дарения?
2.Подлежат ли на облагане с данък върху добавената стойност получените безвъзмездни дарения?
3. В някои случаи с цел стимулиране на дарениятае възможно дружеството да предоставя на дарителите стоки и услуги, като например рекламни тениски, шапки или изработка на рекламни филми. В тази случаи как следва да бъде извършено документирането?
4. Какъв документ следва да се издаде за полученото парично дарение?
5. Необходима ли е регистрация по чл. 156 от ЗДДС?
6. Подлежат ли на облагане с данък по ЗМДТ паричните дарения и касае ли това и двата случая – безвъзмездно или с някакъв стимул насреща?
Предвид изложената фактическа обстановка, зададените въпроси и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗКПО
Независимо, че получените дарения са за реализиране на проект с идеална цел, обстоятелството, че са предоставени на търговско дружество, предопределятретирането им като приходи за целите на данъчното облагане съобразно правилата на ЗКПО, приложими за юридическите лица, учредени съгласно Търговския закон (ТЗ). Съгласно общите разпоредби на ЗКПО, обект на облагане с корпоративен данък по този закон е печалбата на местните юридически лица – търговци, а на местните юридически лица, които не са търговци – само печалбата от сделки по чл. 1 от ТЗ и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
Доколкото в запитването липсват данни за начина на разходване на даренията, а е обективирано намерение за ползването им за нестопанска идеална цел, следва да се имат предвид следните принципни положения:
В ЗКПО няма специално данъчно третиране на финансовите помощи и получените дарения, поради което се прилагат нормите на Закона за счетоводството (ЗСч) по отношение на водената счетоводна отчетност, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат се прилагат разпоредбите на част втора от ЗКПО.
От своя страна ЗСч, глава трета препраща към приложимите счетоводни стандарти по отношение на оценяване и записване на придобитите или възникнали активи, пасиви, приходи и разходи. Тъй като запитването не съдържа данни за избрана счетоводна база, приемаме допускането, че се прилагат Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП). Счетоводното отчитане на получените от предприятията (включително търговците по см. на ТЗ и юридическите лица, които не са търговци) правителствени и други дарения се осъществява по реда на счетоводен стандарт 20 (СС 20) „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”. Съгласно т. 3.2. буква „а” от стандарта правителствените дарения се отчитат като финансиране, освен ако в закон е определен друг ред на отчитане, което финансиране се признава като приход в текущия период, а за даренията, свързани с амортизируеми активи – пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението.
Относно данъчното третиране се прилагат разпоредбите на чл. 78 „Приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт” и на глава десета „Данъчни амортизируеми активи” от ЗКПО и по-конкретно чл. 53, ал. 1, чл. 54 и чл. 68 от закона – за даренията свързани с амортизируеми активи.
По отношение на предлаганите рекламни тениски, шапки, рекламни филми следва да се има предвид данъчното третиране на разходи за реклама. ЗКПО дефинира понятието „разходи за реклама“ в§ 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби – разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, коти носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Разходите за реклама се признават за данъчни цели при спазване на изискването за документална обоснованост и при положение, че са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
С оглед на гореизложеното, като разходи за реклама по смисъла на § 1, т. 33 от ЗКПО може да бъдат признати само тези, извършени във връзка с брандирането на лого, наименование или марката на дружеството върху предлаганите продукти, а стойността на продукта ще се третира като разходи за дарение по реда на чл. 26, т. 7 или чл. 31 на ЗКПО.
В случай, че отчетените разходи са в резултат на поето от дружеството задължение да осигури насрещна престация – реклама, еквивалентна на полученото финансиране, тогава сделката се квалифицира като търговска по смисъла на ТЗ, за която са приложими общите правила на ЗКПО.
Относно прилагането на ЗДДС
Съгласно чл.2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
По смисъла на ЗДДС доставка на стока епрехвърлянето на правото на собственост или друго вещно правовърху стока (чл.6, ал.1 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл.9, ал.1 от ЗДДС), както и определени действия приравняващи ги на доставка на стока или услуга посочени съответно в чл.6, ал.2 и ал.3 и чл 9, ал.2 и ал.3 от ЗДДС. Понятието за доставка на стока и/ или услуга предполага наличието на пряка връзка между доставяната стока и/ или услуга и получената насрещна престация.
Предвид обстоятелството, че даренията на парични средства сами по себе си не представляват доставка на стока или услуга, същите, независимо от способа на извършването им, не са обект на облагане с данък върху добавената стойност. Следователно, за получените парични дарения дружеството не следва да начислява данък върху добавената стойност, както и да издава фактура по чл.113 от ЗДДС, тъй като фактури се издават само във връзка с извършена доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане.
Когато за получени парични дарения не е сключен писмен договор, получаването на дареното имущество може да бъде доказано с други писмени документи, напр., банкови документи и извлечения от сметкии др., в които се съдържа информация относно дарителя, предмета и стойността на дареното имущество, момента и основанието за получаването му.
В случаите, в които с цел стимулиране на даренията дружеството предоставя рекламни тениски, шапки или рекламни филми, следва да се има предвид, че същите биха били третирани като доставка по смисъла на ЗДДС само, ако както бе посочено по-горе е налице пряка връзка между доставяната стока и/ или услуга и получената насрещна престация. Според постоянната практика на Съда на Европейския съюз доставката на услуги е извършена „възмездно“ и следователно подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (вж. по-конкретно решения Tolsma, C-16/93,точка 14; Kennemer Golf, C-174/00, точка 39 и RCI Europe, C-37/08, точка 24).
Предвид изложеното, когато рекламните тениски, шапки или рекламните филми са „имуществено еквивалентни“ на предоставените от дарителите суми ще е налице доставка на стока и/ или услуга по смисъла на ЗДДС, чието документиране следва да бъде извършено съобразно правилата на Глава единадесета „Документиране на доставките“ от ЗДДС.
Когато не е налице такава еквивалентност следва да се приеме, че от една страна дружеството получава парично дарение, а от друга извършва безвъзмездна доставка на рекламните тениски, шапки или рекламните филми към своите дарители. За закупените стоки и ползвани услуги предназначени за извършването на безвъзмездните доставки, по силата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 и чл.74 от ЗДДС.
По отношение на въпросът, свързан с регистрация на дружеството по чл.156 от ЗДДС следва да се има предвид, че тази регистрация се отнася до лица, извършващи доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, получатели по които са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваванев държава членка, различна от държавата членка, в която е установен доставчикът. В тази връзка, необходимост от такава регистрация би могла да се появи при предоставянето на доставка на услуга, имаща за предмет онлайн обучение за деца на български език, тъй като в определени случаи това обучение се определя като услуга, извършена по електронен път по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗДДС.
Относно прилагането на ЗМДТ
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имущества, придобити по дарение, както и недвижими имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Съгласно алинея 2 на същия член, подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
Съгласно чл. 45, ал. 1, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ, основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
Съгласно алинея 2, т. 2 на същия член, имуществото /с изключение на недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях/ се оценява по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ /чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка/.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗМДТ указва, че при дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 от закона, при ставка от 3,3 до 6,6 на сто.
Освобождават се от данък изчерпателно изброените в чл. 48, ал. 1 лица и имущества.
Дружествата с ограничена отговорност не попадат в кръга на освободените в чл. 48 от ЗМДТ лица, а видно от фактическата обстановка, дейността, за която са събирани даренията не е освободена от заплащане на данък върху даренията.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице.
Дарението на парични средства попада в обхвата на алинея 3 на същия член. Тя указва, че лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
С оглед на гореизложеното, дружеството ви дължи данък върху паричните средства, които са били преведени по неговите банкови сметки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.