Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

Изх. №24-34-41
Дата: 03.06.2009 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7.
Относно: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане
По повод Ваше писмено запитване до ТД на НАП – …, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-34-41/12.03.2009 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването е посочено, че българското дружество „……….. “ АД изплаща доходи от консултантски услуги на физическо лице – гражданин на Кралство Испания. Размерът на изплатеното възнаграждение е под 100 000 лв., а услугите ще бъдат извършвани в рамките на три календарни месеца. Поставят се следните въпроси:
1.Следва ли да се удържи окончателен данък на лицето съгласно ЗДДФЛ?
2.Как и с какъв документ следва да бъде удостоверено качеството местнолице на
Испания?
3.С какви други документи трябва да се снабдите?
Предвид описаната в запитването Ви фактическа ситуация, по поставените въпроси, изразявам следното становище:
От запитването Ви не става ясно какъв е статута на физическото лице в конкретния случай и дали то се дефинира като местно или като чуждестранно по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Критериите за определяне на едно физическо лице като местно за целите на данъчното му облагане по ЗДДФЛ са изчерпателно изброени в нормата на чл. 4 от закона, като гражданството на лицето не е сред тях. Ако приемем, че лицето е чуждестранно (чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни) по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, във връзка с данъчното третиране на доходите от изплатеното възнаграждение е необходимо да се има предвид следното:
По смисъла на § 1, т. 9 на допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, плащанията за услуги от консултантско естество се квалифицират като „възнаграждения за технически услуги“. Когато възнагражденията за технически услуги са изплатени от местно лице, както е в случая, на основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, същите се третират като доходи от източник в страната. Чуждестранните физически лица са носители на дължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, доколкото не са реализирани чрез определена база в страната. Размерът на данъчната ставка за този вид доходи е 10 на сто (чл. 46, ал 1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и Кралство Испания е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата (ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 4.01.1991 г. – ДВ, бр. 11 от 8.02.1991 г. , обн., ДВ, бр. 11 от 8.02.1991 г., в сила от 14.06.1991 г.). Процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III на ДОПК (чл. 135 и сл.). Следва да имате предвид, че данъчните облекчения предвидени в СИДДО могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. Чуждестранното лице следва да удостовери, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; и 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива изисквания съществуват. Качеството „местно лице“ може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на испанската данъчна администрация (издаване на специално удостоверение). Тъй като сте
посочили, че размера на дохода е под 100000 лв., приложение следва да намери чл. 142, aл.1 от ДОПК, а именно изброените по-горе обстоятелства следва да се удостоверят единствено пред Вас като платец на доходите.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар