Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство при изпращането на персонал за работа в Словакия.

Изх. № 24-35-1

Дата: 05.01.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5;
ЗДДФЛ, чл. 52.
Регламент 883/2004, чл. 12(1);
Регламент 987/2009, чл. 14(1);
Регламент 987/2009, чл. 14(2);
Регламент 987/2009, чл. 15(1).
Относно: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство при изпращането на персонал за работа в Словакия.
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-35-1/18.11.2014 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на Вашето дружество е изграждане на тръбопровод, като за целта наемате български персонал по изграждането. От следващата година, ще продължите да извършвате същата работа, но фирмата Ви ще изпраща полски персонал за работа в Словакия. Посочили сте също, че полските служители към момента се осигуряват в друга българска фирма и осигуровките им се заплащат съгласно българското законодателство. Посочили сте, че след назначаването им във Вашата фирма има две опции: с тях да бъдат сключени трудови договори до приключване на определен обем работа или ако в процеса на преговори фирмата Ви не получи право да изгражда тръбопровод, а само подпише договор за изпращане на персонал в Словакия, дружеството Ви ще осигурява временна работа на полските граждани в Словакия съгласно чл. 107 от КТ. Поставяте редица въпроси, свързани с прилагането на ЗДДФЛ и осигурителното законодателство, но описаната от Вас фактическа обстановка е недостатъчна, поради което изразявам следното принципно становище:
1.По въпросите, касаещи осигурителното законодателство:
След присъединяването на Република България към ЕС се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза. От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
С Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите–членки, докато в Регламент (ЕО) № 987/2009 се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на другадържава–членка. Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава–членка.
Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава–членка. С други думи, преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава въз основа на упражняваната трудова дейност за изпращащото предприятие. В противен случай не би било възможно това законодателство да продължи да се прилага. Осъществяване на дейност от лицето за командироващия работодател на територията на изпращащата държава за период около 1 месец може да се приеме като изпълнение на това задължително условие. Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент 883/2004 намира приложение и по отношение на лица, които са наети с цел да бъдат командировани дори да не са осъществявали дейност за работодателя, който ще ги изпрати временно на територията на друга държава–членка, при условие че непосредствено преди командироването същите са били подчинени на законодателството на изпращащата държава–членка (аргумент чл. 14(1) от Регламент 987/2009). В тези случаи основанието, на което лицето е обхванато от системата за социална сигурност не е от значение, като подчиненост на законодателството на изпращащата държава–членка за период около 1 месец може да се приеме като изпълнение на това задължително условие.
Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка. По отношение наличието на съществена дейност приложимите критерии трябва да отговорят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности (основание чл. 14(2) от Регламент(ЕО) № 987/2009). Това означава, че критериите за съществена дейност би следвало да се разглеждат в тяхната съвкупност и да се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, в т.ч. по отношение на предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.Предвид спецификата на правоотношенията на запазването на пряката връзка се обръща особено внимание като задължително условие за прилагане на чл. 12 от Регламент(ЕО) № 882/2004. Това е така, защото критериите за нейното наличие и поддържане се разглеждат и анализират в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай, а това важи с още по-голяма сила при изпращане на лица от предприятие, което осигурява временна работа.
Четвъртото изискване е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца. Ако предварително е известно, че извършаването на работата ще отнеме повече от двадесет и четири месеца не може да се приеме, че условието е изпълнено, дори формално заетото лице да е командировано за период до двадесет и четири месеца.
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка. По отношение на България компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е НАП.
Предприятие, установено в България, което изпраща наети лица, за да работят на територията на друга държава–членка, е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи и ако са изпълнени горепосочените задължителни изисквания, институцията издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (А 1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя).
Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, спрямо командированите заети лица се прилага основното правило – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда (“lex loci laboris”). Това означава, че за установено в България предприятие е възможно да възникнат задължения по законодателството на друга държава-членка, в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. Това е така, защото работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
2.По прилагането на ЗДДФЛ
Според посоченото в запитването Ви на полските служители ще се изплащат командировки до определените необлагаеми прагове и в тази връзка поставяте въпрос дали те ще имат задължението да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. От изключителна важност за изразяването на становище по този въпрос е дефинирането на лицата като местни или като чуждестранни за целите на данъчното им облагане по реда на ЗДДФЛ в България. В конкретния случай статутът на лицата не е уточнен, поради което изразявам следното принципно становище:
Обезщетенията при командировка, които работодателят плаща на работниците си, на основание чл. 215 от Кодекса на труда, са доход от трудово правоотношение. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
?пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
?дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
На основание чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ, не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
1. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
?данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 от ЗДДФЛ, и
?лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23, и/или
3.необлагаеми доходи; и/или
4. доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3, и/или
5. доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък, с изключение на случаите по чл. 37а от ЗДДФЛ.
Независимо от цитираната разпоредба, съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ, местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация в случаите по чл. 50, ал. 1, т. 4 – 5 и ал. 3, а именно ако:
?притежават акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина (чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ); и/или
?получили са и/или са предоставили парични заеми, подлежащи на деклариране на основание чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ; и/или
?са придобили доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, букви „е“ и „е“ от ДР на ЗДДФЛ.
Следователно, ако полските граждани се считат за чуждестранни физически лица за целите на данъчното им облагане в България, те ще бъдат безусловно освободени от подаването на годишна данъчна декларация, доколкото попадат в хипотезите на чл. 52, ал. 1, т. 1 или 2 от ЗДДФЛ. В случай, че са придобили статут на местни физически лица, освобождаването от задължението за подаване на годишна данъчна декларация ще се прилага само при условие, че лицата не попадат в изключенията по чл. 52, ал. 2 от закона.
Въпросът относно необходимостта от подаване на декларации в Полша във връзка с прилагането на СИДДО с Полша от полските граждани е свързан с вътрешното законодателство на тази държава, поради което е извън компетенциите на НАП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ

/Г. ДИМИТРОВА/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Прилагане на ЗКПО и ЗДДС при командироване на управител, назначен на трудов договор и облагане с данък върху разходите за служебен автомобил

ОТНОСНО: Прилагане на ЗКПО и ЗДДС при командироване на управител, назначен на трудов договор и облагане с данък върху разходите за служебен автомобил Във връзка

данъчно третиране на дейност, извършвана от японско дружество по договор за изграждане на музеен център на тракийското изкуство в Източните Родопи във връзка със Споразумение между правителството на Р

Изх. №04-10-1Дата: 16.04.2009 год.ЗДДС, чл. 12, ал. 1;ЗДДС, чл. 17, ал. 4;ЗДДС, чл. 21, ал. 2;ЗДДФЛ, чл. 3;ЗКПО, чл. 155 – чл. 157.Относно: данъчно третиране

Прилагане на ЗДДС

ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС В Дирекция ОДОП ,,,, постъпи писмено запитване с вх. № … от 07.03.2018 г. относно прилагане на ЗДДС. В запитването е

today