Изх. № М-92-00-866
Дата:05.10.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 18;
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 49.
ОТНОСНО: прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с изплащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, присъдено на лице с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило внас вх. № М-92-00-866 от 26.08.2016г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Според фактическата обстановка, описана в запитването Ви, в конкретния случай дължимото обезщетение е за периода 21.02.2014 г. – 20.08.2014 г. Посочили сте също, че присъденото обезщетение е изплатено през м. август 2016 г., а на 14.08.2015 г. е влязло в сила експертно решение на ТЕЛК със срок 3 години, което удостоверява 50 на сто намалена работоспособност на лицето. В тази връзка поставяте въпроса има ли право лицето да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност върху изплатеното през м. август 2016 г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като се има предвид че през цялата 2014 г. това лице не е било с намалена работоспособност?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставения въпрос:
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. В съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от същия закон, месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Облекченията, които могат да се прилагат от работодателя при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения са посочени в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ. На това основание месечната данъчна основа, определена по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, може да се намали с данъчното облекчение за намалена работоспособност по реда на чл. 18, ал. 2 от същия закон (чл. 42, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението. В конкретния казус следва да се определят месечни данъчни основи за месеците от февруари до август 2014 г., включително. Тъй като намалената работоспособност в описания от Вас случай е настъпила през м. август 2015 г. това обстоятелство не следва да се има предвид при определянето на авансовия данък върху облагаемия доход, начислен за съответните месеци от 2014 г.
От друга страна, ако към 31 декември 2016 г. ДФ „Земеделие“ се счита за работодател по основното трудово правоотношение на въпросното физическо лице, следва да изчисли годишна данъчна основа и да определи годишен размер на данъка в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ЗДДФЛ. При определянето на годишната данъчна основа за 2016 г. се взема предвид придобития през годината доход, в т.ч. и обезщетението по чл. 225, ал. 1 от ЗДДФЛ, изплатено през м. август 2016 г. На основание чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се намалява с годишния размер на облекчението за лица с намалена работоспособност, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ (7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението). За целта е необходимо, в срок от 30 ноември до 31 декември 2016 г., физическото лице да предостави копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК (вж. чл. 49, ал. 4, т. 1 от ЗДДФЛ).
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’