1_ИТ-00-29/29.03.2018 г.
ЗДДФЛ, чл. 24,
ЗДДФЛ, чл. 42, ал.1,
ЗДДФЛ, чл. 35 и 36
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 7
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. №/2018 г. е описана следната фактическа обстановка:
През 2016 г. сте уволнена от работа на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Възстановена сте отново през 2018 г. на основание чл. 345, ал. 1 от КТ. Работодотелят Ви е изплатил полагащите се възнаграждения и е удържал дължимия данък по реда на ЗДДФЛ.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да бъде удържан данък при изплащане на полагащото Ви се възнаграждение и за чия сметка трябва да бъде преведен – на работодателя или работника/служителя?
2. При възстановяване на работа трябва ли да бъде връчено ново допълнително трудово споразумение за размера на заплатата, тъй като през периода 2016 г. – 2018 г. е имало увеличение на същата няколко пъти и от коя дата следва да бъде в случай, че се направи?
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед относимата нормативна уредба изразяваме следното становище:
По първия въпрос:
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Поради това, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попада в изключенията на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и не е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице. Следователно, тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
В чл. 42, ал.1 от ЗДДФЛ е регламентирано, че авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина. Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто, като данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42 от ЗДДФЛ, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
Независимо, че към запитването не сте приложили изпълнителния лист, следва да имате предвид, че доходът от лихва, изплатен на физическо лице, във връзка с обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ представлява облагаем доход, тъй като не е необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ или друг закон.
Облагаемият доход от лихви, независимо от основанието за получаването му се формира по специалния ред на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ. За доходите, подлежащи на облагане по този ред не се удържа и/или внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, издава за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
На основание чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела не са облагаеми.
По втория въпрос:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигури-телното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, извън компетентността на НАП, респ. на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ … е предоставянето на становище относно сключването и съдържанието на трудовите правоотношения.