1_ИТ-00-6/31.01.2018 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, 5, 7 и 8
ЗДДФЛ, чл. 37
ЗДДФЛ, чл. 75
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. №/2018 г. посочвате, че български гражданин постоянно пребиваващ и данъчно регистрирал се в Република Кипър получава доходи от българското юридическо лице за извършени консултантски услуги като на физическо лице от Република България.
След проведен телефонен разговор е уточнено, че българското физическо лице има данъчна регистрация като физическо лице в Кипър и консултантските услуги са извършени от територията на Кипър.
В тази връзка поставяте въпроса, в коя държава следва да бъдат обложени и платени данъците за получените доходи?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно е от първостепенно значение при определяне на данъчните му задължения. Дефиниция на понятията „местно физическо лице“ и „чуждестранно физическо лице“ се съдържа в разпоредбите на чл. 4 и 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или;
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърля 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смята поотделно за дни на пребиваване в страната) или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице това лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В тази връзка следва да имате предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си – чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Гражданството не е критерий по силата на който едно физическо лице може да се квалифицира като местно или чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство.
В настоящият случай приемаме, че консултантските услуги са извършени от чуждестранно лице, независимо че фактите изложени в запитването (включително и след проведен телефонен разговор), не са достатъчни да се прецени дали лицето е установено за данъчни цели в Република Кипър.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Редът за определянето на доходите като такива от източник в страната се съдържа в разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. В общия случай, съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон доходите от услуги се считат за доходи от източник в България, само когато са извършени на територията на страната. Изключение от това правило е предвидено в чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ за някои конкретно изброени доходи, сред които и възнагражденията за технически услуги. По отношение на понятието „възнаграждения за технически услуги“ нормата на §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към възприетото определение от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а именно това са: плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице (§1, т. 9 от ДР на ЗКПО).
Възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната, се облагат с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ, окончателният данък за този вид доходи се определя върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. Данъчната ставка е 10 на сто, на основание чл. 46 от с.з. Предвид нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, при изплащане на доходи по чл. 37, ал. 1, т. 1 – 9 данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Освен това дружеството Ви ще е длъжно да подаде и декларацията по чл. 55, ал. 1 от закона (образец 4001), в срока за внасяне на дължимия окончателен данък.
Необходимо е да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с приоритет се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между Република България и Република Кипър е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (обн. ДВ. бр. 14 от 13.02.2001 г.).
Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в Дял II, глава 16 „Особени производства“, раздел трети, чл. 135 – чл. 142 вкл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). След възникване на данъчното задължение за доход от източника в страната, чуждестранното лице-получател на дохода следва да инициира процедурата за прилагане на СИДДО между Република България и Република Кипър, като подаде в териториалната дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода искане по образец с посочване на основанията за прилагане на СИДДО и прилагане на доказателства за тяхното наличие, визирани в разпоредбата на чл. 136 от кодекса при спазване на предписаната в чл. 137 от същия форма за удостоверяването им, а именно, че:
– е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация или съобразно обичайната й практика;
– е притежател на дохода от източник в Република България по смисъла на чл.136а от ДОПК – с декларация от чуждестранното лице;
– не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на страна, с които съответният доход е действително свързан – с декларация от чуждестранното лице;
– са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в самата СИДДО – удостоверяват се с официални документи, вкл. извлечение от публични регистри, а при липса на основание за издаването им – чрез други писмени доказателства.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
На основание чл. 142, ал. 5 от ДОПК, когато се прилага особеният ред по ал. 1 за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица или Закона за корпоративното подоходно облагане, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.
Следва да имате предвид, че компетентна относно прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – София, бул. „Княз Дондуков” №52.