1_129/21.11.2012 г.
Чл.1, т.1 , чл.2 от ЗКПО
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
относно: прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОУИ–……………… с вх.№ ………………..г. сте посочили, че представлявате вероизповедание, регистрирано по изискванията на Закона за вероизповеданията. За нуждите на църквата искате да отпечатате книга, която подпомага духовното развитие на вярващите.
Във връзка с това поставяте следните въпроси:
1. Трябва ли да приемете това като стопанска дейност тъй като това е свързано с дейността на църквата и книгите няма да се продават на щанд извън църквата?
2. Трябва ли да имате касов апарат при продажбата на книгата?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По ЗКПО:
В Закона за корпоративното подоходно облагане не се съдържа легално определение на понятието стопанска дейност. В чл.1, т.2 от с.з. принципно е определено, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл.1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, те са обект на облагане с корпоративен данък.
Местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство, са определении като данъчно задължени лица по реда на ЗКПО с разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1, т.1 на закона.
От посоченото до тук е видно, че регистрираното по надлежния ред вероизповедание е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки посочени в чл.1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл.1, ал.1 от ТЗ е неизчерпателно. Като се има предвид това, за да се определи една дейност, осъществявана от вероизповедание, като търговска/стопанска, следва да се вземат предвид следните възприети в данъчната практика критерии:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В допълнение, с оглед осъществяваната дейност, следва да се съобразите и с разпоредбата на чл.23, ал.1 и ал.2 от Закона за вероизповеданията, където е указано, че регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди и тези сделки не следва да се разглеждат като търговски по смисъла на Търговския закон.
С оглед на цитираната разпоредба производството и продажбата на вещи, необходими за богослужебната дейност на регистрираните вероизповедания не представлява търговска дейност, извършвана по занятие. Доколкото богослужебните ритуали имат духовен характер и ако въпросните вещи се използват за тези ритуали, дейностите по тяхното производство и продажба не попадат и в хипотезата на чл.1, ал.3 от ТЗ.
Следователно, извършваната от Вас продажба на книги следва да се разглежда като търговска дейност и реализираните печалби ще подлежат на облагане с корпоративен данък, когато същите не се използват в богослужебната Ви дейност, ритуали и обреди по смисъла на чл.23 от Закона за вероизповеданията.
По Наредба № Н-18/2006г.
Изискването всяко данъчно задължено лице да регистрира и отчита извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство е регламентирано в разпоредбите на чл.10, ал.4 от ЗКПО, съответно чл.118, ал.1 от ЗДДС. Редът за регистриране и отчитане е определен с Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в сила от 01.01.2007 г., издадена от Министерството на финансите. Фискалните устройства задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите /НАП/.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни /на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
С оглед изтъкнатите по-горе аргументи, само спрямо продажбите на вещите по смисъла на чл.23 от ЗВ, свързани с богослужебните ритуали, не намират приложение разпоредбите на чл.118 от ЗДДС, съответно чл.10, ал.4 от ЗКПО за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на ФКБ от ФУ по реда определен с Наредба № Н-18/2006г.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Вероизповеданията, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред изрично изброените в тези правни норми. Следователно за тях съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за извършваните продажби на стоки и услуги във или от търговски обект, независимо от начина на формиране на цената.
‘