23-29-95/15.11.2013 г.
чл. 92 от ЗКПО
чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗДДФЛ
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с вх. № 23-29-95/16.09.2013 г. относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Б“ АД е сключило извън съдебно споразумение по чл. 365 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с наследници на работник, починал при трудова злополука.Починалото лице е било в трудови правоотношения с дружеството-работодател.
По силата на сключеното споразумение дружеството държи обезщетение на законните наследници на починалото лице.
При така изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. С размера на изплатената сума ще се преобразува ли счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО?
2. Трябва ли да се обложат с данък при източника изплатенитеобезщетения на наследниците? Предвид чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗДДФЛ необлагаеми доходи са присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест и смърт, описаният казус попада ли в тази разпоредба?
Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Трудовите договори са уредени нормативно в Кодекса на труда (КТ), където в чл. 200 е постановена имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя. При смърт на работника/служителя дължимото от работодателя обезщетение се получава от наследниците на починалия поради трудова злополука или професионална болест.
Съгласно чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
Видно от горното, основанието за начисляване и изплащане на обезщетението е определено с нормативен акт – КТ. За обезщетението, като частно вземане, което се дължи от дружеството-работодател на наследниците на починалия работник, в случая страните са сключили спогодба с договор за извънсъдебно споразумение по реда на чл.365 от ЗЗД.
Поради това, че поетата имуществена отговорност на дружеството е уредена в нормативен акт и произтича пряко от дейността му, в качеството на работодател, начисленият разход за обезщетението е данъчно признат по общия ред на ЗКПО. В този случай със счетоводния разход за обезщетението не се извършва преобразуване нафинансовия резултат в годишната данъчна декларацията по чл. 92 от ЗКПО.
По втори въпрос
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Необлагаемите доходи са посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ. Според ал. 1, т. 11 от същата разпоредба, не са облагаеми присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт.
Видно от посочената нормативна уредба полученото от законните наследници обезщетение за смъртта на починал при трудова злополука работник не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 отДОПК.
‘