23-29-65/11.05.2010г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3
Фактическа обстановка: здравно и социално осигуряване на чуждестранни граждани.
По отношение осигуряването на индийския гражданин с разрешение за продължително пребиваване. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа месечно, независимо от характера на работата, от начина на заплащане и от източника на финансиране. Между България и Индия няма спогодба за сътрудничество в областта на социалното осигуряване, поради което за индийските граждани, работещи в България ще се прилагат общите правила за осигуряване на всички лица, упражняващи трудова дейност на територията на страната.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. В конкретния случай лицето няма разрешение за постоянно пребиваване, поради което не подлежи на здравно осигуряване.
По отношение на гражданите на държавите членки на Европейския съюз, които работят в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, регламентирани в Регламент 1408/71 г. /действащ до 30.04.2010 г./ и в Регламент 883/2004 г. /в сила от 1 май 2010 г./.
Съгласно основният принцип за определяне на приложимото законодателство и в двата регламента, лицата са подчинени на осигурителното законодателство на държавата, където осъществяват трудова дейност, поради което гражданите на държави членки на ЕС, които работят в България следва да се осигуряват социално и здравно по българското законодателство. От този принцип са предвидени редица изключения, за прилагането на които липсват данни в писменото запитване.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Ако чуждестранните граждани подлежат на осигуряване в България за тях следва да се подава декларация обр. 1 като те се идентифицират с ЛНЧ или СНЧ.
‘