ОТНОСНО: Прилагането на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във връзка с определяне на процесуален ред за установяване на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот при починал ползвател.
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – ….. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ……………./20.11.2018 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
По силата на прехвърлителна сделка физическо лице е придобило право на собственост върху недвижим имот на територията на община………………. Със същия нотариален акт прехвърлителите са си запазили право на ползване до края на живота си. Особеното в случая е, че собственикът на имота не е наследник по закон, завещание или по завет на ползвателите.
От приложено към подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ удостоверение за наследници, ползвателитите са починали съответно на 02.03.2013 г. и на 24.03.2015 г., като са оставили един наследник, който няма учредени права на ползване върху имота и не се явава задължено лице да подава декларация по чл.14 от ЗМДТ за този имот или декларация за придобито наследство.
След извършена проверка на собственика на имота и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК с АУЗД орган по приходите е установил задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ и припадащите им се лихви за просрочие за недвижимия имот за период на задълженията 01.01.2010 г.-31.12.2017 г., т.е. установените задължения са за периоди преди и след смъртта на ползвателите. АУЗД е бил оспорен пред горестоящия административен орган, като в срока по чл.152 от ДОПК е липсвало произнасяне от същия, с оглед на което е било налице мълчаливо потвърждение на АУЗД. Физическото лице – собственик е оспорил АУЗД пред Административен съд – Пазарджик, който с решение от 15.11.2018 г. е отменя АУЗД в частта, в която са установени вземанията до 23.03.2015 г. /т.е. до смъртта на втория ползвател/, а в останалата част, за периода на задълженията след 01.04.2015 г., съдът отхвърля жалбата.
Поставяте следния въпрос: Обсъжданите задължения по реда на ДОПК ли трябва да бъдат установени или следва да бъде открито производство по реда на Закона за наследството пред Районния съд и/или на ГПК по реда на заповедното производство за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на парично задължение?
Във връзка с изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, изразявам следното становище:
Задълженията за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ/ и за такса битови отпадъци /на основание препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4, ал. 3 във вр. с, ал. 4 от ЗМДТ в производството по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Съгласно чл. 10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а според, ал. 3 от същия член при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижим имот, респективно ползвател при учредено право на ползване.
Правото на ползуване е ограничено абсолютно вещно право, като съгласно чл. 56 от Закона за собствеността включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Такова право има всеки собственик, който може да го отстъпи на трето лице. При учредено право на ползване вещни права върху имота имат поне две лица /в случая три/ – така наречения “ гол собственик”, който не владее и ползва имота, поради което не се явява данъчно задължено лице по ЗМДТ за ДНИ и ТБО и ползувател, който обитава имота и го ползва и представлява данъчно задължено лице по ЗМДТ за цитираните по-горе публични общински вземания. Вещното право на ползуване съгласно чл. 59 от ЗС се прекратява с изтичане на срока за който е учредено, със смъртта на ползувателя, ако не се упражнява в продължение на 5 г., с погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение. То се учредява с оглед личността на ползувателя и затова е ненаследимо, прекратява се с неговата смърт и не преминава върху неговите наследници.“ (Решение № 82 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 688/2010 г., I г. о., ГК; Решение от 18.05.2015 г. по адм. д. №76/2015 г. на Административен съд- ….).
Правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо, но в случая, в наследственото имущество на починалите не се включва правото на ползване, а задълженията им за данък и такса за имота, който същите са ползвали преди смъртта. Има разлика между вещното право на ползване и задълженията за данък и такса на ползвателя на недвижим имот. Едното е право, а другото задължение. Задълженията за данъци имат не вещноправен, а финансовоправен характер и преминават по наследство. Задълженията на наследодателите за заплащане на ДНИ и ТБО, като ползуватели на имота, са облигационни задължения на наследодателите й, които са преминали в наследството като парични задължения. Не става въпрос за преминаване в наследство на правото на ползване на имота, което е лично и ненаследимо или за собствеността на имота, който е прехвърлен на друго лице, а за преминаване в наследство на облигационни парични задължения от имуществото на наследодателите за заплащане на ДНИ и ТБО. /Аргументи в тази насока в Решение №14309 от 27.12.2016 г. по адм.д. №3790/2016 г. , VІІ отд. на ВАС/. Поради тази причина за непогасените задължения на починал ползвател следва да отговарят наследниците му, приели наследството.
В запитването си не сочите доказателства, че наследничката на ползвателите е направила отказ от наследство или че е приела по опис наследството на родителите си , т.е. не е приложима разпоредбата на ал. 2 на чл. 60 от Закона за наследството, от което следва изводът, че наследничката е данъчнозадължено лице за задълженията, възникнали за имота до момента на смъртта на последно починалия наследодател и е без значение, че тя не е собственик на имота и че този имот не попада в наследствената маса.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето-наследник не е подало искане за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации. Наследникът не е от лицата, опеделени като субекти на задължение по чл.11 от ЗМДТ. В случая, както и Вие отбелязвате в писмото си, същото не се явава и задължено лице да подава декларация по чл.14 от ЗМДТ за този имот или декларация за придобито наследство. Същият е задължен да поеме задълженията по силата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, във връзка с чл.14, т.3 и чл.16 от ДОПК. Следователно, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.