Прилагането на ЗДДС

Относно: Прилагането на ЗДДС
В Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. ………. постъпи писмено запитване с вх. № …………/12.11.2012г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Партньор на българската фирма е немско дружество с VAT номер, което е регистрирано и опериращо в Германия, без представителство в България. Същото продава на фирма регистрирана в България – „Лидл България ЕООД” & Ко. КД определено техническо оборудване. Немската фирма продава на Lidl техническото оборудване от Германия. Последното извършва транспорта за собствена сметка от склада на немската фирма в Германия до обектите си в България, където оборудването следва да бъде инсталирано. Немската фирма фактурира на Lidl и съответно Lidl заплаща на немската фирма оборудването и цената на инсталацията му.
За извършване на инсталацията немската фирма наема българска фирма, която да инсталира оборудването, което вече е доставено от Lidl в техни обекти в страната. Цената, която немската фирма следва да заплати на българското дружество включва цена за инсталация на оборудването и комисионна, формирана като процент от стойността на оборудването. Българската фирма следва да издаде фактура за извършената услуга на немската фирма.
В тази връзка е поставен следниятвъпрос: Следва ли българската фирма да начисли ДДС във фактурата, която издава на немската фирма или ДДС не е дължим в България при конкретната сделка?
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
Считано от 01.01.2010 год. е променен основният принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Целта на разпоредбата е да се извърши данъчното облагане в страната, в която услугите се потребяват в действителност.
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 “Място на доставка на услуга“, подраздел 1 “Статут на получателя“са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – в съответната държава членка.
При условие, че посоченият в запитването ДДС номер на получателя /немската фирма/ е валиден към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение е на територията на Германия и във фактурата като основание за неначиславане на ДДС следва да впишете чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид ал. 2 на чл. 18 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В посочената хипотеза, доставчикът следва да третира получателя като данъчно незадължено лице. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката услуга е в България и за нея ставката на данъка съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 е 20 на сто.

Оценете статията

Вашият коментар