Прилагането на Данъчното и осигурително законодателство

Относно: Прилагането на Данъчното и осигурително законодателство
за доходи, получени на територията на РБългария
УВАЖАЕМА Г-ЖО…………………………..,
В отговор на направеното от Вас запитване с вх.№ 16951 от 11.07.2008г. при ТД на НАП гр.С………….., препратено по компетентност с писмо вх.№ 20-21-194 от 21.07.2008г. при Дирекция «ОУИ»изразяваме следното становище:
Изложена фактическа обстановка:
В писмото си пишете, че сте германска гражданка и работите на трудов договор в Германия, където се и осигурявате. От 01.05.2007г. получавате доходи по Договор за управление и контрол от Търговско дружество в България. От 09.05.2008г. имате удостоверение за разрешено продължително пребиваване в РБългария със срок до 31.12.2008г. Имате постоянен адрес в Германия и настоящ адрес в България.Нямате собствено семейство, но родителите Ви живеят в България. През 2007г. сте пребивавала на територията на страната 182 дни, считате че до края на 2008г. престоя Ви ще надхвърли 183 дни.
Задавате въпроси относно прилагането на данъчното и осигурително законодателство за получаваните доходи.
Нашето становище:
По отношение на данъчното третиране:
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл.93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Най-честият случай на класифициране на дадено лице като чуждестранно е лицето да пребивава на територията на България по-малко от 183 дни през всеки 12-месечен период, като няма постоянен адрес в България, а също така и центърът на жизнените му интереси не е свързан с България.
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ/чл. 5 от ЗДДФЛ/.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Има подписана Спогодба между РБългария и Р Германия за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана и влязла в сила от 21.12.1988год. Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществата по отношение на чуждестранни лица е регламентирана в раздел трети чл.135 – чл.142 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
По отношение на прилагането на осигурителното законодателство
Поставените от Вас въпроси са препратени по компетентност вна Национална агенция по приходите, от където ще получите и отговор.

Оценете статията

Вашият коментар