Приложение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)

ОТНОСНО: Приложение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)

В Дирекция ОДОП … постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-240/ 27.09.2019 г., в което сте изложил следната фактическа обстановка:
Фирма „Х“ желае да закупи стоки на стойност над 10 000 лв. По сделката ще бъде извършено авансово плащане чрез дебитна/кредитна карта на ПОС терминално устройство, като за целта ще се издаде касов бон за сумата над 10 000 лв. от ЕАКФП на група ПОС терминал, и парите ще постъпят в банковата сметка на дружеството Ви.
Поставяте следния въпрос: С издаването на касовата бележка за сумата над 10 000 лв. по една сделка нарушава ли се Закона за ограничаване на плащанията в брой, при положение че сумата постъпва по банков път?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, изразявам следното становище:
В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) е регламентирано, че плащанията на територията на страната, надвишаващи 10 000 лева се извършва, само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. В чл. 3, ал. 1, т. 1-5 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) са уредени пет категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка, като в първа категория са посочени банки по смисъла на Закона за кредитните институции. Платежните институции могат да предоставят платежни услуги, регламентирани в чл. 4 от ЗПУПС.
Съгласно чл. 4, т. 3, б. „б“ от ЗПУПС платежни услуги представляват платежните операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги чрез платежни карти или други подобни инструменти.
Понятието „платежна сметка“, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в § 1, т. 32 ДР ЗПУПС, както и в чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.
Съгласно чл. 25 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, „платежната карта“ е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни операции. Платежната карта е собственост на доставчика на платежни услуги, издател на картата. Платежната карта се използва само лично от оправомощения ползвател на платежни услуги. Доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, осигурява всяка издадена от него карта да разполага с интегрална схема (чип), която се използва за установяване на автентичността на карта при изпълнение на платежни операции на терминални устройства АТМ и ПОС.
По смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 3/18.04.2018 г. „Терминално устройство ПОС (POS Terminal)“ е устройство, чрез което се извършват плащане на стоки и услуги, справочни и други платежни и неплатежни операции чрез използване на платежна или предплатена карта.
От горецитираните разпоредби следва, че плащането чрез терминално устройство ПОС чрез използване на платежна или предплатена карта попада в обхвата на чл. 4 от ЗПУПС, съответно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. Следователно, когато е на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв. ЗОПБ допуска извършването на плащането по този начин.
На електронната страница на Националната агенция за приходите е публикувано Указание № УК-3 от 04.04.2011 г. на МФ относно прилагането на ЗОПБ.

5/5

Вашият коментар