ОТНОСНО: Приложение на ДОПК и ЗМДТ
Във връзка с постъпило запитване с Вх. №…/16.05.2014 г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – …, от Община ….., отдел „Местни данъци и такси”, е изложена следната фактическа обстановка:
При подаване на коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ най-често се среща следният случай – при разрушаване на сграда, от отдел «МДТ» се изисква ДЗЛ да представи към декларацията и скица. Считаме, че данните по скиците трябва да съвпадат с тези по декларациите.Съгласно чл. 18 от ЗМДТ, служителят от общинската администрация проверява подадената декларация и при поискване, съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни дапредоставят допълнителни данни. Данни от кадастъра се предоставят по реда на Закона за кадастъра. Практика е настъпилите промени във връзка с премахване на сгради да не се отразяват в кадастъра.
Зададени са следните въпроси:
Как следва да се процедира в такива случаи?
1. Декларацията се приема и се обработва въпреки несъответствията с данните по скицата, като се приема, че водещи са декларираните данни.
2. Декларацията се приема, като при констатирани несъответствия между декларираните данни и данните по скицата на лицето се изпраща съобщение, че поради несъответствие декларацията му не е обработена.
3. Има ли право служител от отдел „ТСУ” да завери служебно страница от декларацията при явно несъответствие между декларираните данни и данните по скицата. Ако отговорът е положителен, какъв документ следва да се приложи към декларацията?
Предвид гореизложените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба,изразяваме следното становище:
По първи и втори въпрос:
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като същите имат пълномощия на органи по приходите.
По силата на чл. 99, ал. 5 от ДОПК приемането на декларация може да бъде отказано от орган по приходите само, ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данни за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК.
При подаване на декларации се прилага чл. 103 от ДОПК, където са регламентирани действията след приемането на декларациите.
При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.
В случай, че лицето или съответната администрация не предоставят данни или има несъответствие между предоставените данни и данните от декларацията, органите по приходите могат да осъществят данъчен контрол чрез извършване на проверка по реда на чл. 110 от ДОПК. Проверката е съвкупност от действия относно спазване на данъчното законодателство и с проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвидено изрично акт, с който да завърши проверката.
При установяване на несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или размера на задължението,. които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК, органът по приходите има право и на служебна корекция, която се извършва по реда на чл. 106 от кодекса. В този случай органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията.
Независимо от издаването на акта по чл. 106, ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
По трети въпрос:
Въпросът относно попълване и заверка на служебната страница от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ няма методологичен характер, поради което НАП не е компетентна да изрази становище.
‘