Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и осигурителното законодателство от регистриран земеделски производител
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ е изложена следната фактическа обстановка:
Земеделски производител, който не е регистриран по смисъла на Търговския закон, реализира произведената от него непреработена селскостопанска продукция /зеленчуци/ на лицензирано тържище. Същият няма обособен търговски обект на тържището, а продава стоката си директно от превозното средство, с което тя е транспортирана. През 2012 г. лицето възнамерява да наеме работници.
Поставени са следните въпроси:
1. Задължено ли е горното лице да регистрира така осъществените продажби чрез фискално устройство?
2. Необходимо ли е издаването на касови бележки от регистрирано фискално устройство ако същото лице продава продукцията си извън стоковата борса /например: директно от полето или оранжерията/?
3. Възможно ли е това лице да сключва трудови договори с работниците и да ги осигурява като работодател – регистриран земеделски производител, без да е търговец по смисъла на Търговския закон и да подава за тях информация към НАПили е необходимо регистрирането му като ЕТ/ЕООД?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразяваме следното становище:
По отношение на първи и втори въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства .
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели/ например: офис, жилище или други подобни /да е част от притежаван недвижен имот/ например: гараж, мазе, стая или други подобни / или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. не съществува задължение за регистриране чрез ФУ на продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, извършвани от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Аналогична е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържища /обн. ДВ.бр. 93/1996 г., посл.изм.бр. 97/2010 г./, съгласно която „За сключените на тържището сделки се издава фактура. В случаите на плащане в брой се издава и касова бележка от регистриран електронен касов апарат с фискална памет”.
Следователно физическо лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция ще бъде освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ ако отговаря едновременно на следните изисквания:
-не е търговец по смисъла на Търговския закон;
-извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция;
-търговският обект не се намира на територията на лицензирана стокова борса и тържище или не е закрито помещение, като магазин, склад, както и да не е превозно средство, от което се извършват продажби.
Видно от изложената фактическа обстановка лицето извършва продажби от лицензирано стоково тържище. В случая освобождаването по чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. е неприложимо и е налице задължение за регистриране и отчитане продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод.
При положение, че физическото лице – земеделски производител, не извършва продажби от лицензирано стоково тържище, респективно на лицензирания пазар на производителите, както и от закрито помещение, продава собствена и непреработена селскостопанска продукция и не е търговец по смисъла на ТЗ, за същото не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ при продажба на тази продукция.
Това обаче не означава, че не трябва да се отчитат придобитите доходи от реализираната селскостопанска продукция. По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
– наименование и номер, съдържащ арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя;
– предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
– име, фамилия и подпис на съставителя.
По отношение на трети въпрос:
Кодексът на труда /КТ/ урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
По смисъла на Кодекса на труда “работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател /§ 1, т. 1 от ДР на КТ/.
“Осигурител“ съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на КСО “Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Предвид гореизложеното, физическо лице – регистриран земеделски производител, може да бъдеработодател и осигурител за други физически лица, т.е. да наема лица по трудово правоотношение и да ги осигурява като внася дължимите за тях по закон осигурителни вноски.
На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/.
По силата на чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него, а вноските за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. С изменението на чл. 7, ал. 3 от КСО, в сила от 01.01.2010 г. когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите:
1.данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване /Декларация образец № 1/;
2.декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, “Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по ЗДДФЛ /Декларация образец № 6/.
Декларациите се подават по ред, определен в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца, а Декларация образец № 6 – не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ /чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г./
От цитираната правна уредба се вижда, че няма пречка в качеството Ви на физическо лице – регистриран земеделски производител да наемате на работа лица по трудово правоотношение, да ги осигурявате и да подавате данни за осигуряването им в Националната агенция за приходите като спазвате горепосочения ред, без да е необходимо да имате регистрация като търговец.