ОТНОСНО: Приложение на ЗДДФЛ
В отговор на направеното от Вас запитване до органите при ЦУ на НАП гр. София, препратено ни по компетентност с писмо вх.№ 07-00-217/04.06.2012г. при Дирекция «ОУИ» ., Ви уведомяваме за следното:
Според съдържанието на писмото задавате въпроси, свързани с прилагане на разпоредби от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, а именно:
1.Декларира ли се доход от дарения на пари, в т.ч. и между роднини и до каква степен на роднинска връзка?
2.Следва ли да се декларира предоставен заем на български гражданин от физическо лице с двойно гражданство без доходи в България?
3.Облага ли се с данък доход от дарения на пари?
В отговор на първия въпрос:
Предоставянето насредства от физически лица, в т.ч. между роднини по права линия каквито са родителите и техните деца, независимо дали се оформя като дарение или заемообразно, е вид гражданско правоотношение,което е обект на разглеждане в закони, различни от данъчните и администрацията на НАП не може да се ангажира със становище, тъй като са извън нейната компетентност.
Съгласно чл.50,ал.1,т.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставени и получени парични заеми, както следва:
а/ непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
б/ непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през
същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
в/ непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени
от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
г/ непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
Закона за данъците върху доходите на физически лица не дава специално определение на понятието «заем», поради което при прилагането на чл.50,ал.1,т.5 от ЗДДФЛ следва да се ползват дефинициите, дадени в други нормативни актове. Според нормата на чл.240 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, заем е налице, когато дадената /получената сума подлежи на връщане, независимо дали е уговорена лихва. В цитираната разпоредба е уточнено също, че заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Следва да имате предвид, че формалното наименование на договора не е водещо, а следва да бъде разглеждано в съответствие с нормата на чл.20 от ЗЗД, според която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Следователно на деклариране подлежат предоставени или получени парични средства заемообразно. Следва да се има предвид и текста на чл.77 от ЗДДФЛ,съгласно който при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица,на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното и подоходно облагане.
Предвид на изложеното получени или предоставени парични средства под формата на дарение, в т.ч. и между роднини не се декларират с годишна данъчна декларация.
В отговор на втория въпрос:
Както се изясни в отговора на първия въпрос разпоредбата на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ се отнася само за местните физически лица.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация (чл.93 от ЗГР), който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът му на жизнени интереси не се намира в страната;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Текстът на чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ регламентира, че не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Предвид на изложеното в случай, че лицето заемодател има център на икономически и жизнени интереси в чужбина, то няма задължение да декларира предоставен паричен заем с годишна данъчна декларация. Лицето – получател на паричния заем /българския гражданин, който е местно физическо лице/ следва да декларира получените средства с годишна данъчна декларация при условията на цитираната по-горе норма на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ.
В отговор на третия въпрос:
Съгласно чл.2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранни физически лица.
На основание чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Нормата на чл.13,ал.2 от ЗДДФЛ регламентира, че не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение.
Следователно при получаване на сума по дарение не се формира облагаем доход, не се облага с данък и не се декларира с годишна данъчна декларация.
‘