Приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

ОТНОСНО: Приложение наНаредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр. ….. с вх. № …/28.10.2014г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано с основен предмет на дейност- сухопътен превоз на пътници по разписание в страната и чужбина, като за тази цел същото има издадени съответните лицензни разрешителни от Министерство на транспорта. Уточнено е в запитването, че на територията на страната всички билетни центрове са включени в единна компютърна система за резервации и продажби на билети с фискални устройства, свързани към НАП. С оглед разширяване на дейността си в областта на международните превози дружеството има организирани билетни центрове в Атина, Солун и Прага, като предстои откриване на такива и във Виена и Германия.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
Възможно ли е в билетните центрове на дружеството извън страната да бъде организирана оперативна компютърна система за продажба и резервация на международнибилети по дестинациите на същото, която да работи с фискални устройства- с цел ефективно управление обслужването на пътнико- потока и своевременно отчитане и контрол на приходите и ако да- по какъв начин може да бъде постигнато това и следва ли дружеството да има издадени съответни разрешителни режими в страната и в страните- членки на ЕС?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойности Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изразяваме следнотостановище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта
В ал. 3 на същия член е указано, че фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лицеда регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Следва да се има предвид, че изискванията за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер. Това означава, че нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки или услуги извън България чрез фискално устройство, следва да се проучи и приложи законодателството на съответните държави- в случая- на Гърция, Виена и Германия.
Отчитането на приходите от продажби на стоки или услуги на българските дружества на територии извън страната следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството.
По отношение на втория въпрос, следва да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбите наЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указанияи съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство. В този смисъл, въпросът, касаещ издаването на разрешителни режими за осъществяване на дейността на дружеството в страната и в страните- членки на ЕС излиза извън компетентността на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар