Приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

ОТНОСНО: Приложение наНаредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр. …. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество е регистриран земеделски производител и разполага с резервоар / цистерна- без пистолет и брояч / за дизелово гориво с вместимост 1 тон, като в същия резервоар няма монтирана нивомерна система. Горивото, заредено в резервоара, се използва само за зареждане на селскостопанските машини на дружеството, т.е. за целите на производствената дейност. Доставчик на горивото е фирма, лицинзирана за търговия с горива.
В тази връзка и предвид измененията в чл. 118 от ЗДДС в сила от 08.03.2013г., се поставят следните въпроси:
1. Има ли право дружеството да зарежда гориво в описания резервоар без да е монтирана нивомерна система?
2. Има ли задължение същото дружество за подаване на данни към НАП във връзка с горивото в посочения резервоар?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойности Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройстваизразяваме следнотостановище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
В допълнение, фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговска дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на Министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена съгласно ал. 4 на чл.118 от ЗДДС.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18/2006г. за отчитане оборотите от
продажби на течни горива чрез одобрени, по смисъла на Закона за измерванията, средства за измерване на разход се използват електронните системи с фискална памет (ЕСФП).
По смисъла на ДР, § 1, т. 5 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, „ течни горива ” са всички видове горива, продавани чрез средства за измерване на разход / колонки за бензин, газ и др./.
На основание чл. 3, ал.2 от същата наредба лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да ги регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод. В тази връзка, същите тези лица са длъжни да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол.
По реда на чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/20006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба по чл. 3, ал. 2 – за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Предвидгореизложеното, в случай, че цистернатасе използва за продажба на течни горива, независимо от тяхното количество, е налице задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система там, където чрез средства за измерване на разход ще отчитат оборотите от тези продажби, т.е. на цистерната, като се осигурят условия за спазване на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г.
С измененията в ЗДДС, обнародвани в ДВ, бр. 23, в сила от 08.03.2013г. се прецизира режимът за предоставяне на данни в НАП за извършените доставки или продажби сприетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на ЗДДС. С новите разпоредби е дадено ново подробно описание на отношенията, свързани с фискалните устройства и подаваните от тях данни, които трябва да се регулират от Наредба на Министъра на финансите. За да се избегне задължение за лицата- доставчици или получатели на течни горива, да предават два пъти едни и същи данни в НАП, се въвеждат изключения за лицата, които предават данни по дистанционна връзка на ФУ с НАП, да не предавт същите данни и по интернет.
Новата ал. 8 на чл. 118 от ЗДДС, в сила от 08.03.2013г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техниказа собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Следва да се има предвид новата разпоредба на ал. 9 на чл. 118 от с.з., съгласно която ал. 8 не се прилага:
1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:
а) плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
б) не извършва продажби на течни горива;
в) подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;
2. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В следващата нова ал. 11 на чл. 118 от ЗДДС са изрично посочени лицата, които са освободени от задължението да подават горните данни, като в т. 6 попада получателят по ал. 9, т. 2.
С измененията в ЗДДС, в сила от 08.03.2012г., също такаса направени промени и в допълнителните разпоредби на закона, като са добавенинови дефиници за петролна база, краен потребител и краен разпространител.
„Краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.
„Краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
Видно от горните разпоредби, за да се прецени дали дружеството попада в изключенията на ал. 9 на чл. 118 от ЗДДС, е от съществено значение това дали доставчикът на течни горива е краен разпространител или не, съгласно определението, дадено в т. 69 от ДР на ЗДДС; дали същият е отчел доставките чрез ЕСФП, както и дали дружеството получател е краен потребител по смисъла на т. 70 от ДР на с.з.
Изхождайки от цитираните разпоредби и нови дениции и оглед неизяснената фактическа обстановка, ще разгледаме две хипотези:
1.В случай, че доставчикът на течни горива не е краен разпостранител / т.е. не е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива /, Вие няма да имате задължение да регистрирате и отчитате зареждането на собствените превозни средства чрез ЕСФП, съответно няма задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система, но само ако са спазени едновременно условията, посочени в чл. 118, ал. 9, т. 1.В този случай, за Вас ще е налице единственозадължение да подавате данни за полученото количество течни горива в НАП при условията и по реда на ал.10.
2. В случай, че доставчикът на течни горива е краен разпространител / т.е. е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива / и Вие не извършвате продажби на течни горива, за Вас не възниквазадължение да регистрирате и отчитате зареждането на собствените превозни средства чрез ЕСФП, съответно нямате задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система, тъй като попадете в изключението начл. 118, ал. 9, т. 2. В този случай за Вас нямада е налице и задължението за подаване на данни по ал. 10 на чл. 118 от с.з., предвид разпоредбата на ал. 11, т. 6 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар