Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция ОУИ с вх. № …. 10.05.2012г., е изложена следната фактическа обстановка:
Регионалната занаятчийска камара е сдружение с нестопанска цел, чииточленове са занаятчии по смисъла на Закона за занаятите /ЗЗ/. Част от тях работят като упражняващи свободна професия, някои са регистрирани като еднолични търговци.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли практикуването на занаят да се счита за упражняване на свободна професия?
2. Имат ли право занаятчиите, които работят по ЗЗ и не са регистрирани като еднолични търговци, да не издават касови бележки от регистрирано ФУ?
3. Част от дейностите, които до момента са били квалифицирани като занаяти в ЗЗ са изключени от цитирания закон. Голяма част от членовете, занаятчии според досега действащия ЗЗ, чиито професии са изключени, продължават да са регистрирани като занаятчии. Следва ли тези лица да запазят правото си да работят като занаятчии и ако да – имат ли право да не ползват ФУ, ако нямат регистриран ЕТ?
4. Занаятчийските предприятия могат ли да работят с БУЛСТАТ, без да са регистрирани като ЕТ, когато физическото лице е занаятчия, представляващ занаятчийско предприятие и за изпълнение на дейността си наеме лица при условията на трудов договор?
Съгласно чл. 10, ал. 10 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ Изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин.
Част от зададените от Вас въпроси като: следва ли практикуването на занаят да се счита за упражняване на свободна професия и занаятчийските предприятия могат ли да работят с БУЛСТАТ, без да са регистрирани като ЕТ, когато физическото лице е занаятчия, представляващ занаятчийско предприятие и за изпълнение на дейността си наеме лица при условията на трудов договор са неотносими към материята на данъчното законодателство, по които НАП има компетентност да отговаря. Същите следва да бъдат отправени към органи, които са компетентни да тълкуват разпоредбите на ЗЗ или юридически консултант.
В тази връзка относно прилагането на разпоредбите на Наредба № Н-18 наот 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на данъчните закони следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗ занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Собственик на предприятие, организирано по занаятчийски начин, може да бъде самостоятелно зает занаятчия или лица, обединени в дружество по ЗЗД /чл. 5 от ЗЗ/. Предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно посочените в ЗЗ изисквания.
Когато лицата са обединени в дружество по ЗЗД облагането се извършва по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 2, ал. 2, която приравнява неперсонифицираните дружества на юридическите лица.
Облагането на самостоятелно зает занаятчия следва да се извършва по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ или Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ в зависимост от характера на извършваната дейност.
Съгласно чл. 61з, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва патентни дейности, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
За извършваната патентна дейност горепосочените лица не се облагат по реда на ЗДДФЛ. Един от основните принципи на облагането с патентен данък е, че дължимият данък не е обвързан с размера на получените доходи, а с вида и мястото на извършваната патентна дейност. Определеният патентен данък е окончателен, поради което в ЗМДТ няма предвидени нормативно признати разходи за приспадане от доходите на лицата, извършващи патентна дейност.
Този принцип е заложен и в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Доходите от патентната дейност се попълват само в Приложение № 7 към годишната данъчна декларация и същите не участват при формирането на общата годишна данъчна основа.
Съгласно § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДФЛ “упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец. На основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. “в“ от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.
Освен това с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ е дадено определение за свободна професия. Съгласно този текст лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от доходи от упражняване на свободна професия се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.
Лицата упражняващи свободна професия серегистриратс код по Булстат в съответната служба на Агенцията по вписванията. Вероятно основанието за висване в регистъра е чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за Регистър Булстат- „физически лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност ”.Самото вписване не е достатъчно да се определи дали дейността на лицата отговаря на определението за „свободна професия ”.
В българското законодателство липсва изчерпателен списък на свободните професии. Както се посочи по- горе, в ЗДДФЛ е дадено най-широко определение и именно то се използва, за да се установи дали едно лице попада или не в кръга на лицата, извършващи такава дейност. С понятието „осъществяват за своя сметка професионална дейност” законът има за цел да обхване един по–тесен кръг дейности, извършвани от лица, чиито начин на водене на делата и степента на професионална квалификация, която се изисква, са аналогични на изброените в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ – експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите и т.н.
Видно от посочените определения и начина за формиране на данъчната основа за облагане, ЗДДФЛ разграничава облагането, когато едно лице упражнява занаят или упражнява свободна професия. В тази връзка една дейност се определя или като занаят или като свободна професия. Преценката дали дейността е занаятчийска следва да се направи на базата нанормите на ЗЗ.
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В ал. 3 от цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106/2006г., изм. бр.7/2007г., изм. бр.79/2007г., изм. бр.77/2009г, изм.бр. 49/2010г., изм.бр. 48/2011г., изм.Дв.бр. 64 от 19 август 2011г.).
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. / Изм.ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
В чл. 4 от същата са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ, като такива в т. 8 на същия член е посочена дейността на лицата, упражняващи свободна професия.
Съгласно т. 7 на ал. 4 от Наредбата, нее задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии- пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон.
Тук попада именно упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. Занаят по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за занаятите /ЗЗ/ е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма е разписано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите.
Видно от цитираната правна норма е, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Следва да се отбележи, че предвидената в т. 7 на чл. 4 от Наредба № Н-18/2006г. липса на задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за занаятите. Посочената точка от Наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство.
Следователно, при изключението на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. кръгът на лицата, които имат право да се възползват от него, е стеснен, с оглед изрично предвидените условия.