Приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, регистрирано в Регистър Булстат като лице, извършващо занаятчийска дейност / фризьорски услуги / е пенсионер за изслужено време и старост от 23.07.2011г. Същото продължава да осъществява фризьорски услуги в качеството си на физическо лице, регистрирано в Регистър булстат.
Поставен е следният въпрос:
Необходимо ли е горното лице да използва ЕКАФП за отчитане на приходите от дейността си и ако е необходимо- по какъв начин документално да ги отчита?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следнотостановище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В ал. 3 от цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106/2006г., изм. бр.7/2007г., изм. бр.79/2007г., изм. бр.77/2009г, изм.бр. 49/2010г., изм.бр. 48/2011г., изм.Дв.бр. 64 от 19 август 2011г.).
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. / Изм.ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
В чл. 4 от същата Наредба са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ.Вт. 7 на същия член е предвидено освобождаване от задължението за използване на фискално устройство на лица, които отговарят едновременно на следните условия:
-да упражняват занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги;
-да са пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост;
-да извършват услугите с личен труд и
-да не са търговци по смисъла на Търговския закон.
По смисъла на т. 28 на § 1от ДР на ЗДДФЛ„ упражняване на занаят „ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец / ЕТ /.
Видно от изложеното в писмото Вие сте вписани в регистъра на занаятите и извършваната от Вас дейност „ фризьорски услуги ” е посочена на ред 57 в група II “Други “ в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите. Също така сте пенсионер за изслужено време и старост от 23.07.2011г. Следователно, за Вас не е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на фризьорски услуги чрез издаването на фискални касови бележки от фискално устройство, т.к. в случая са изпълнени едновременно условията на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н- 18/2006г.
По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
– наименование и номер, съдържащ арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя;
– предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
– име, фамилия и подпис на съставителя.

Оценете статията

Вашият коментар