Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ »- е изложена следната фактическа обстановка:
На територията на област …. практикуват лекари по дентална медицина с повече от един кабинет в същата област, като кабинетите са регистрирани на един търговец / ЕТ, ЕООД или ООД/.
Поставени са следните въпроси:
1.Необходимо ли е лекарите по дентална медицина / регистрирани като ЕТ, ЕООД или ООД / да разполагат във всеки от кабинетите си с различни фискални устройства или могат да използват такова, но преносимо.
2.Длъжни ли са лекарите по дентална медицина / ФЛ / на свободна практика да разполагат с фискални устройства в кабинетите си или могат да работят чрез издаване на касови бележки от кочан.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следнотостановище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В ал. 3 от цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106/2006г., изм. бр.7/2007г., изм. бр.79/2007г., изм. бр.77/2009г, изм.бр. 49/2010г., изм.бр. 48/2011г., изм.Дв.бр. 64 от 19 август 2011г.).
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. / Изм.ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „ търговси обект ” е всяко място, помещение или съоръжение / например: маси, сергии и други подобни / на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели / например: офис, жилище или други подобни /, да е част от притежаван недвижим имот / например: гараж, мазе, стая или други подобни / или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По отношение налекарите по дентална медицина –търговци / ЕТ, ЕООД и ООД /:
Съгласно чл. 25, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г., фискална касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Реквизитите на фискалната касова бележка са посочени вчл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006Г., като в т. 2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит : „ наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект- текст „ БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ ”.
В този смисъл, няма пречка лекарите по дентална медицина с повече от един кабинет в областта да използва едно фискално устройство при осъществяване на дейността си, но следва да е налице информация във фискалната касова бележка за вида на обекта и неговия адрес, което се извършва при въвеждане в експлоатация на ФУ. В тази връзка лицато по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. следва да имат сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от ДАМТН сервизна фирма, която да притежава удостоверение за сервизно обслужване за съответния тип.
Съгласно изложените факти, считаме, че ако горните търговци нямат посочен стационарен обект, ФУ на същите може да бъде програмирано от съответната сервизна фирма, така че фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ от Наредба № Н-18/2006г., а именно „ БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ ”.
По отношение на лекарите по дентална медицина /ФЛ/ на свободна практика:
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
В чл. 4 от същата Наредба са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в тълговски обект чрез ФУ, като такива в т. 8 на същия член е посочена дейността на лицата, упражняващи свободна професия.
Предвид разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, за да отговарят на дефиницията„ лица, упражняващи свободна профисия ”, медицинските специалисти трябва да осъществяват за своя сметка професионална дейност, да не са регистрирани като еднолични търговци и да са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
В този смисъл, физически лица- лекари, упражняващи медицинска практика по чл. 8, ал. 1, т. 1, б. „а” от Закона за лечебните заведения / индивидуална практика за първична медицинска помощ и индивидуална практика за специализирана медицинска помощ / могат да бъдат лица, упражняващи свободна професия, ако отговарят на разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1 , т. 3 и т.4 / доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество /, съдържщ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството / ЗСч/.
Видно от горните разпоредби, лицата, упражняващи свободна професия, нямат задължение да използват ФУ, съответно да издават фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ те следва да издават документ за придобитите от тях доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 отЗСч.
Реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч са:
-наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
-дата на издаване;
-наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на издателя и получателя;
-предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
‘