Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличен търговец осъществява стопанската си дейност в с. Б, Област …., където стопанисва « кафе- аператив и магазин ». Уточнено е в Запитването, че в селото няма автобус и в същото редовно живеят около 30 човека, като през зимата са само 15.
В тази връзка и предвид необходимостта от издаването на разрешение за продажба на тютюневи изделия от митническите органи, с писмото се изисква издаването на документ, удостоверяващ, че горното лице е освободено от задължението да регистрира фискално устройство на основание чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/20006г.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следнотостановище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства .
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
По силата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби във или от търговски обекти, намирещи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията « високопланински » и « труднодостъпни » населени места, по смисъла на Наредба № Н-18/2006г., са дефинирани в § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на тази наредба, както следва:
– « високопланински населени места » са населени места над 1000 метра надморска височина;
– « труднодостъпни населени места » са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно, по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г., освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва продажби във или от търговски обект, разположен над 1000 метра надморска височина;
2.търговският обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт;
3.търговският обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
4.търговският обект не се намира на територията на курорт.
Дефиниция на « курорт » се съдържа в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 14 от 3 август 1987г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, а именно : курорт е курортна местност, в която има и се използват курортни обекти и заведения.
В Запитването не е посчено разположението на населеното място.
Предвид на горното и само в случай, че по отношение натърговския обект, стопанисван от едноличния търговец, са изпълнени едновременно гореизброените условия , не е налице задължение за регистриране иотчитане продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ .
Следва да се има предвид също, че правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
В този смисъл, приходната администрация не е компетентна и не би могла да се ангажира с издаването на документ за наличието на задължение за регистриране на фискално устройство или съответно за освобождаване от такова.
‘