Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ »- гр…. с вх. № ….. от 12.01.2012г., е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност е фризьорство, което се извършва в два обекта – единият в гр.П., а другият в гр.Х… И в двата салона дейността се извършва от едноличния търговец – за 4 дни в П. и за 1 ден в Х…, т.е. двата салона не функционират по едно и също време.
Поставен е следният въпрос:
Може ли да се използва само едно фискално устройство при осъществяване на дейността, което да няма стационарен обект и съответно да се намира в салона, където се извършва дейността и дали на ФУ да се конкретизира адреса на обекта, където основно се извършва дейността – гр. П….. или да не се уточнява такъв.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпросизразяваме следнотостановище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В ал. 3 от цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106/2006г., изм. бр.7/2007г., изм. бр.79/2007г., изм. бр.77/2009г, изм.бр. 49/2010г., изм.бр. 48/2011г., изм.. ДВ.бр.64 от 19 август 2011г./.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. / Изм.ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „ търговси обект ” е всяко място, помещение или съоръжение / например: маси, сергии и други подобни / на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели / например: офис, жилище или други подобни /, да е част от притежаван недвижим имот / например: гараж, мазе, стая или други подобни / или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Реквизитите на фискалната касова бележка са посочени вчл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г., като в т. 2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит : „ наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект- текст „ БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ ”.
В този смисъл, няма пречка да се използва едно фискално /тип мобилно/ устройство при осъществяване на дейността, но следва да е налице информация във фискалната касова бележка за вида на обекта и неговия адрес, което се извършва при въвеждане в експлоатация на ФУ. В тази връзка лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. следва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от ДАМТН сервизна фирма, която да притежава удостоверение за сервизно обслужване за съответния тип.
Съгласно изложените факти, считаме, че ако нямате посочен стационарен обект, ФУ може да Ви бъде програмирано от съответната сервизна фирма, така че фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ от Наредба № Н-18/2006г., а именно „ БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ ”.
Съгласно чл.42, ал.3, лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. без стационарен търговски обект съхранява:
1. в търговския обект – свидетелството за регистрация на ФУ;
2. в търговския обект – паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6;
3. на адреса за кореспонденция – клен и книгите за дневните финансови отчети.
‘