ОТНОСНО: Приложение на разпоредба на чл. 87, ал. 7 отДанъчно-осигурителен процесуален кодекс / ДОПК /
Отправено е писмено запитване с №20-15-489/28.09.2009г. при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. ….. Поставен е следниятвъпрос:
„Следва ли да се предоставят за получаване удостоверения за наличие или липса на задължения на пълномощник – адвокат, представящ обикновено писмено пълномощно, въз основа на чл. 25 от Закона за адвокатурата, въпреки изискването за нотариална заверка на подписа, съгласно чл. 87, ал. 7 от ДОПК ? ”.
С оглед на действащата нормативна уредба,изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ДОПК регламентира възможността лицата в административните производства по реда на ДОПК да се представляват от пълномощници. Осъществяването на представителната власт се реализира въз основа на писмено пълномощно. Кодексът не поставя изискването пълномощното да бъде нотариално заверено. Единственият случай, в който за осъществяването на представителната властна пълномощниксе изисква нотариална заверка на пълномощното, е получаването на издадено удостоверение за наличието или липсата на задължения съгласно чл. 87, ал. 7 от ДОПК.
Удостоверението от своя страна има значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88 от ДОПК и се извършва по реда и сроковете на чл. 87, ал. 5-8 / глава дванадесета / от ДОПК и утвърдените процедури на ИД на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗНАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 7 от ДОПК освен случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
Чрез използване на методите заграматическо и логическо тълкуване на разпоредбата, като се мине от точността и смисъла на отделните понятия към смисъла на правилата, коитоДОПК въвежда, се достига до правния извод, че законодателят поставя изискване извършванетона нотариално засвидетелстване на правно релевантни факти и обстоятелства от страна на нотариус, чрез нотариално производство, което има значение за производствата по ДОПК. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват удостоверяване на дата, съдържането или подписите на частни документи, съгласно разпоредбата на чл. 569,
т. 2от ГПК и започват с устна молба на участващите, чието лично изявление нотариусът удостоверява по реда на чл. 590 от същият кодекс, следващ етапите от образуване на производството, събиране на доказателства, проверка на условията за извършване на исканото удостоверяване до приключването му.
Правните последици от нотариалното удостоверение са: ползването на доказателствената сила за съществуване на удостоверителния документ и за материализираното в него волеизявление, направено лично пред съответния нотариус с район на действие районен съд.
При положение, че писменото пълномощно издадено на адвокат, отговаря на изискванията начл. 87, ал. 7 от ДОПК, не е налице пречка удостоверението за наличието или липсата на задължения да се получи от пълномощник.
При положение, че писмено пълномощно не е нотариално заверено, то е налице пречка, поради която не следва да му се предоставя. Основният правен аргумент е липсата на изискуемата от чл. 87, ал. 7 от ДОПК форма и игнориране на валидиращата функция на нотариус.
В съответствие с нормативната уредба, като служебни аргументи могат да бъдат отбелязани и Инструкция № ОК 23.2 Версия Г, за издаване на удостоверение за наличието или липсата на задължения. В точка 3.6. е посочено, че удостоверението се връчва лично на лицето, на упълномощено с нотариално заверено пълномощно лицеили след представяне на акт на съда.
В подкрепа на изложеното следва да се имапредвид и даденото Указание с писмо Изх. № 24-00-855 от 02.06.2006г. на НАП.
‘