ОТНОСНО: Приложение на чл. 27 от ЗДДФЛ
Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх.№ …. от 17.08.2010г. при Дирекция „ОУИ” ………………… изразяваме следното становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка лицето, което представлявате/прилагате пълномощно, нотариално заверено на 16.04.2010г./ сключва договор за лизинг на 19.10.2005г./прилагате копие от Договора № ../19.10.2005г./. През 2010г. това физическо лице се регистрира като едноличен търговец. Поставяте следните въпроси:
1.Как следва да се заведе автомобила в патримониума на предприятието на Едноличния търговец на основание на сключения лизингов договор?
2.Каква трябва да е стойността в протокола, с която ще се заведе автомобила в предприятието на ЕТ?
3. Как следва да се начисляват амортизации на автомобила?
4. Необходима ли е декларация – съгласие от съпругата при положение че в чл.20,ал.2 на СК е упоменато следното: „Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. В случая автомобила ще се използва за упражняване на професията таксиметров шофьор.
5.След изтичане срока на лизинговия договор и след заплащане на всички лизингови вноски, лизингополучателя става собственик на автомобила. Ако автомобила не бъде документално прехвърлен на лизингополучателя ще има ли някакви последици за ЕТ?
В писмото си излагате неизчерпателна фактическа обстановка, тъй като лизинговия договор е сключен през2005г., липсва приложение 1 към него, не става ясно дали физическото лице е собственик вече на автомобила, предмет на лизинговия договор и дали не е настъпила промяна в посочената стойност, предвид чл.8 от приложения договор. Ето защо отговаряме принципно на поставените въпроси, приемайки, че лизинговия договор е финансово обвързан и лицето има право на собственост върху автомобила.
В отговор на първия и втория въпроси:
Съгласно чл.27,ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ физическо лице – собственик на предприятие на едноличен търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
– не са в режим на съсобственост, или
– са част от съпружеска имуществена общност.
На основание чл.27,ал.2от ЗДДФЛ,вещите се завеждат в счетоводствотона
едноличния търговец по документално доказаната цена на придобиването им. Това е цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта /в случая автомобила/.
Това предполага при включване на автомобила в имуществото на едноличния търговец, физическото лице да разполага със съответния документ за неговото придобиване. Договора за лизинг регламентира условията при които лизингополучателят може да стане собственик на автомобила, който е предмет на лизинга.
В този случай, съгласно чл.27, ал.3 от ЗДДФЛ, физическото лице – собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и цената по ал.2.
В отговор на третия въпрос:
Завеждането наавтомобилав счетоводството на предприятиетона едноличния търговец и при условие, четой може да бъде признаткато дълготраен материален актив по см. на СС№16 „Дълготрайни материални активи”,е предпоставка за начисляване на счетоводни разходи за амортизациипри спазване разпоредбите на СС № 4 „Отчитане на амортизациите”.
При определяне наданъчнияфинансов резултатот дейността на едноличния търговец могат дабъдат признатиданъчни амортизацииза този актив, ако същия евключен в данъчнияамортизационенпланпо редаи условията наГлава десета от Закона за корпоративното подоходно облагане„Данъчни амортизируеми активи”.
Съгласно чл.55,ал.1,т.5 и ал.2от ЗКПО при определяне на годишните данъчни амортизации, годишната данъчна амортизационна норма за автомобилите не може да надвишава 25 на сто.
Следва да се има предвид, че нормата на чл.55, ал.5 от ЗКПО регламентира, че придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VІ като дълготраен материален актив, за който има ограничен срок на ползване, съгласно договорно отношение.
В отговор на четвъртия въпрос:
Съгласно чл.21, ал.1 от Семейния кодекс /СК/ вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. А съвместния принос се предполага до доказване на противното /чл.21,ал.3 СК/.
Независимо, че е извън компетентността ни, изразяваме мнение, че придобиването на автомобил по време на брака, без да е доказано че приноса е само на единия съпруг/а/, представлява съпружеска общност и не попада към личните движими вещи, служещи за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят, визирани в чл.22, ал.2 от СК.
На основание чл.27, ал.4 от ЗДДФЛ при наличие на съпружеска общност, другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта /автомобила/ в имуществото на едноличния търговец.
В отговор на петия въпрос:
Начинът за отчитането и оповестяването на лизинговите договори във финансовите отчети са регламентирани със СС 17 – Лизинг. Отчитането на разходите, свързани с договор за лизинг е поставено в пряка зависимост от вида на лизинга.
В случай, че счетоводното законодателство допуска завеждането на автомобила в патримониума на предприятието на ЕТ преди прехвърлянето на правото на собственост върху физическото лице, може да се предположи, че същото е наемател по договор за финансов лизинг.
Правилата за отчитане на финансовия лизинг при наемателя са регламентирани в т.4.3. от СС 17 – Лизинг.В счетоводната си отчетност наемателят:
а/ отчита като дългосрочно задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
б/ записва наетия актив по справедливата стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;
в/ отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква „б” стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;
г/ признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
д/ начислява амортизация на амортизируемите наети активи – в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
е/ намалява дългосрочното си задължение с изплатените през срока на договора суми.
Извършените от наемодателя или от наемателя разходи, свързани с подготовката и сключването на лизинговия договор /комисионни, такси и др./, се отчитат като разходи за дейността за текущия период /т.5.3. на СС17/.
Когато в лизингов договор освен наемните плащания /наемът/ се предвиждат и допълнителни плащания – например: за извършване на ремонти и подобрения, за изплащане на застраховки на отдадения актив и други – те се отчитат отделно от наема /т.5.4. от СС 17/.
Съгласно т.5.2. от СС17 при експлоатационен лизингов договор наемателят отчита:
а/като разходи за външни услуги начислените наемни вноски;
б/чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.
Освен това, както при финансовия, така и при експлоатационния лизинг, когато наемателят:
– извършва разходи по подготовката и сключването на лизинговия договор /комисионни, такси и др./, следва да ги отчете като текущи разходи за дейността /т.5.3. на СС17/;
– отчита отделно от наема предвидените в договора допълнителни плащания, като: ремонти и подобрения, застраховки и други /т.5.4. на СС17/.
Извършените разходи следва да бъдат документирани съобразно уговореното в лизинговия договор при спазване на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Според чл.10, ал.1 от ЗКПО /в сила от 01.01.2007г./ счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Според допусканетов запитването, физическото лице да не стане собственик на автомобила след изплащане на всички лизингови вноски, приложение има нормата на чл.33, ал.10 от ЗДДФЛ, но същата касае лизингодателя, а не лизингополучателя, какъвто се явява физическото лице.