Приложение на разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ДОПК, обн. ДВ бр. 18/04.03.2014 г.

Изх. №24-32-15
Дата:08.07.2014 год.
ДОПК, чл. 129;
ДОПК, чл. 169, ал. 5 и сл.;
ДОПК, чл. 175, ал. 1;
ПЗР към ЗИД на ДОПК обн. ДВ бр. 18/04.03.2014 г., § 4, ал. 2.
Относно: Приложение на разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ДОПК, обн. ДВ бр. 18/04.03.2014 г.

Във връзка с Ваше запитване с горния изходящ номер, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с писмо вх. № 24-32-15/29.04.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП – ……, изразявам следното становище:
В запитването на ТД на НАП – …. и допълнение към него е изложено, че са постъпили искания от клиенти по повод лихви, начислени при по-късно упражнено право съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ДОПК. Общото при тези случаи е, че задълженото лице първоначално не се възползва от правото си по § 4, ал. 2 към ПЗР на ЗИД на ДОПК, а извършва текущи плащания, с които се погасяват наличните главници по поредност на възникване и формират дължими лихви. Впоследствие лицето се възползва от предоставената съсзакона възможност като същевременно възразява срещу начислените лихви.
Във връзка с горното е поставен въпросът дължими ли са така начислените лихви и следва ли да се преразглежда данъчно-осигурителната сметка на лицата при по-късно упражняване на правото по § 4, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ДОПК?
Преходният режим, уреден с разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК, обн. ДВ бр. 18/04.03.2014 г., е приложим само за постъпили суми до влизане в сила на закона за изменение и допълнение на ДОПК, тоест до 04.03.2014 г., които са налични по сметката на задълженото лице към тази дата, но с тях не са погасени публични вземания. Необвързването им с насрещни задължения може да се дължи на различни причини, като плащане без подаване на декларация, грешки при деклариране и др. Независимо по какви причини, на практика тези суми са налични по данъчно-осигурителната сметка на лицето към 04.03.2014 г., без в същата да са налице данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски. Във връзка с мотивите на Решение № 2/04.02.2014 г. на Конституционния съд, с което беше обявена за противоконституционна разпоредбата на § 44, т. 3, б. „а“ и т. 5 от ПЗР на ЗИД към ЗДДС (обн. ДВ бр. 94/2012 г.), с разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ДОПК, обн. ДВ бр. 18/04.03.2014 г. на задължените лица, по чиято сметка към 04.03.2014 г. има суми, с които не са погасени публични вземания и за които не е подадено искане по чл. 129 от ДОПК, се предоставя възможност да упражнят право на избор какъв вид публичнизадължения да погасят с тези суми. Тази възможност може да се упражни, като се подаде заявление по реда на § 4, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ДОПК.
Следва да се има предвид, че нормата на ал. 2 на § 4 от ПЗР към ЗИД на ДОПК, видно от текста на същата, е приложима само за тези суми, които са били налични към 04.03.2014 г. и за които не е бил приложен редът по § 4, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК. Това на практика е хипотеза, в която ЗЛ е внесло сума, но към посочената дата не е налице установено по реда на Глава четиринадесета от ДОПК задължение(най-често установяването става чрез деклариране). След влизане в сила на ЗИД на ДОПК, обн. ДВ бр. 18/04.03.2014 г., и докато не е налице установено задължение, например докато лицето не подаде декларация сумата продължава да бъде необвързана в данъчно-осигурителната му сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Лихва се дължи от деня, следващ изтичането на крайния срок за доброволно плащане на публичното вземане спрямо момента на неговото възникване по закон, а не спрямо момента на установяването му с декларация или ревизионен акт.
В този смисъл, ако сумата за погасяване на едно публично задължение е постъпила по сметка на НАП в срока за доброволно плащане, , за задължението не се дължат лихви, независимо от това дали същото е установено след срока за доброволно плащане и съответно след срока за деклариране. За неспазване на срока за деклариране лицето носи административнонаказателна отговорност. Както в посочения в запитването пример: задълженото лице е внасяло здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО в законоустановените срокове, а е подало декларация обр. 7 след 04.03.2014 г. Независимо, че лицето не е спазило срока за деклариране, за което може да му бъде наложено съответното административно наказание, то при подаване на заявление за разпределение, въпреки че направеното плащане ще се свърже със задължението едва след установяване на последното, то в този случай лихва за просрочие не се дължи и не следва да се начислява. Това се дължи на обстоятелството, че към изтичане на срока за плащане в ДОС е налична сума, с която задължението да се погаси.
В случай, обаче, че преди подаване на декларация за по-старите данъчни/осигурителни задължения, лицето подаде декларация за нововъзникнало публично задължение към НАП, с всяка постъпила сума, включително при подаване на заявление за разпределение по § 4, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК, по ДОС на лицето ще се погаси задължението му по първата подадена декларация, макар с нея да се установяват по-нови задължения. Когато по-късно подаде декларация за по-старото си задължение, за него е възможно да сеначисли лихва, тъй като то ще се погаси от по-късно направено плащане. Това се дължи на обстоятелството, че фактът на плащането на първото декларирано (или установено по друг начин) задължение вече е настъпил. Подаването на декларация или на заявление за разпределение не са сред фактите, на които законът придава обратна сила и настъпването им не може да доведе до преуреждане на вече настъпили факти, т.е. на извършените междувременно плащания. Същевременно чл. 169, ал. 5 и сл. от ДОПК не дават право на лицето да определя постъпилите от него плащания да се отнасят за точно определени задължения.
Същото е положението, когато преди подаване на заявление за разпределение по § 4, ал. 2 от ПЗР на ДОПК лицето внесе сума за погасяване на задължения в някоя от сметките за отделните видове публични задължения. С така внесената по-късно, но преди подаване на заявлението, сума ще се погасят установените към момента на внасянето задължения. От своя страна подаването на заявлението за разпределение няма обратна сила и не може да доведе до преуреждане на вече настъпилия факт на плащането с по-късно внесената сума, включително когато това е довело да начисляване на лихви поради внасянето на тази сума след срока за плащане на установеното публично задължение. Следва да се има предвид, че съгласно посоченото решение на Конституционния съд администрацията няма право служебно и вместо лицето да преценява какъв вид публични задължения да бъдат погасявани с наличния остатък по § 4, ал.1 от ПЗР на ДОПК. Това зависи само и единствено от избора на задълженото лице, а както вече бе посочено този избор, направен чрез заявлението по § 4, ал. 1 от ПЗР на ДОПК, няма обратно действие, каквото само законът би могъл да му придаде.
/БОЙКО АТАНАСОВ/

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »