Изх. № 24-38-107
Дата: 18.12.2020 год.
ЗДДС, чл.3, ал.5
ЗДДС, чл. 163а.
ОТНОСНО: приложение на разпоредбата на чл. 163а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при доставки на услуги, с получател Община
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-38-107/09.09.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Възложена е ревизия на Община по ЗДДС в хода на която е установено следното:
1. За ревизирания период Общината е сключила договор за срок от 60 месеца с „А“ ООД с с предмет: сметосъбиране, сметоизвозване, зимно поддържане, машинно метене и миене, почистване на нерегламентирани сметища, разделно събиране, предварително третиране на ТБО, експлоатация на инсталация за разделно събран зелен и/или биоразградим отпадък, поддръжка, експлоатация и мониторинг на регионално депо за твърди битови отпадъци. Издадените фактури от „А“ ООД са с предмет на доставките – предварително третиране и сепариране на отпадъци, разделно събиране, сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите на община Карлово. Същите са без начислен данък върху добавената стойност (ДДС), като в тях е посочено основание за неначисляване на ДДС – чл. 163а, ал. 2 приложение № 2 към Глава 19 „а“ част I. Част от тези услуги са префактурирани от Община А на: Община С, Община Х, Община К, тъй като дейността е извършена на тяхна територия. В тези фактури не е начислен ДДС на основание чл. 163в от ЗДДС. В общия случай, за получените фактури от „А“ ООД, които са с предмет услугите, свързани със сметосъбиране и сметоизвозване за райони на други общини в района – С, К, Х и Б, от Община А са издавани протоколи по чл. 117 от ЗДДС и е начисляван ДДС чрез включването на протоколите в дневниците за продажби по ЗДДС. По същите протоколи е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, чрез включването им в дневниците за покупки по ЗДДС. Самите фактури Община А е отразявала в дневници за покупки по ЗДДС като доставки без право на данъчен кредит. За останалите получени фактури от „А“ ООД, по които услугите са използвани за нуждите на населението в Община А, не са издавани протоколи по чл. 117 от ЗДДС и не е начисляван ДДС, а фактурите са включени в дневника за покупки като доставки без право на данъчен кредит.
При аналогични случаи, по отношение на този вид доставки, с решение на Административен съд гр. П., което е постановено във връзка с предходно ревизионно производство на Община А и потвърдено с решение на ВАС на ВАС, е прието, че общината като субект, предоставящ услугите сметосъбиране и сметоизвозване, не се определя като данъчно задължено лице за тези дейности с последиците на изискуемостта на данъка от получателя по чл. 82 ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и задължението за начисляване му по реда на чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като същите са част от публичната ? функция, независимо от формалната принадлежност на услугите към тези по приложение № 2 към ЗДДС. Изводът е аргументиран и с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 29.09.2009 г. по дело С – 246/08.
Съгласно изразеното становище в писмо с изх. № 93-04-45/08.03.2007 г. на Министерството на финансите и практиката на ОДОП, като регистрирано по ЗДДС лице, Общината следва да начисли данък в качеството на получател на такива услуги, като това се извършва с издаване на протокол по чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (тъй като доставчиците са данъчно задължени лица) по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за всяка доставка поотделно и в срока по чл. 117, ал. 3 от същия закон. За закупените стоки (отпадъци) и получените услуги по Приложение № 2 не възниква право на данъчен кредит, тъй като същите не се използват за извършването на облагаеми доставки, а за осъществяване на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, за които общината не е данъчно задължено лице и действа в качеството си на орган на местна власт по чл. 3, ал. 5 от ЗДДС.
2. В хода на ревизията се установява, че Община А е сключила Административен договор с Министерството на околната среда и водите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. за изграждане на Компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци. Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца, считано от влизане в сила на договора, т.е. до 29.11.2020 г.
За изграждането на инсталацията съгласно дейностите, посочени в договора, се използват услуги и издават фактури, по които Общината ползва право на приспадане на пълен данъчен кредит.
В договора и преписката по него е посочено, че основната цел на проектното предложение е да подпомогне Община А при изпълнение на дейностите за намаляване на количествата депонирани зелени и биоразградими отпадъци чрез система за разделното им събиране и рециклиране.
Предвижда се изграждане на инсталация с капацитет 6500 т/година, която да обслужва населението на Общината. С изграждането на инсталацията и закупуване на съоръжения по проекта ще се събира и третира зеленият отпадък от домакинствата, градинките и обществените паркове. Целта е чрез рециклиране на тези отпадъци да се получи качествен краен продукт „компост“ – богат на хумус, който може да бъде предлаган на пазара. В изпълнение на целите е предвидено да се закупят 209 бр. контейнери и един специализиран автомобил за събиране и извозване на отпадъците от домакинствата, 3 бр. камиони за извозване на зелената маса от парковете, градинки и домакинства в други населени места в Общината и машини, свързани с раздробяване, товарене и пресяване. С изпълнението на проекта се предвижда да се намали количеството на входящия материал в изградената сепарираща инсталация, а от там и намаляване на количеството на депонирани отпадъци на Регионалното депо за отпадъци, което ще доведе до удължаване на неговия експлоатационен срок.
В хода на предходното ревизионно производство Община А е декларирала, че ще използва изградената инсталация за извършване на облагаеми доставки, тъй като ще се продава на пазара „компост“, богат на хумус.
Предвид изложеното са поставени следните въпроси:
1. Актуално ли е посоченото по-горе указание и следва ли да се приеме, че за дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за нуждите на населението, като част от публичната ? функция, вменена ? по закон, Община А няма качество на данъчно задължено лице с последиците на изискуемостта на данъка от получателя по чл. 82, ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и задължението за начисляването му по реда на чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС?
2. Следва ли да се признае правото на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури, свързани с изпълнение на посочения проект, имайки предвид, че изграждането на инсталацията е с основна цел да подпомогне Община А при изпълнение на дейностите по сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, чрез намаляване на количествата, депонирани зелени и биоразградими отпадъци по система за разделното им събиране и рециклиране?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
1. Относно приложението на чл. 82, ал. 5, чл. 163а, ал. 2 и чл. 163б, ал. 1 от ЗДДС за получените от Общината доставки по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци
1.1. Релевантното качество на получателя на доставката, пораждащо задължението за самоначисляване на данък за доставките на стоки и услуги по Приложение 2 – част първа, е качеството на регистрирано по ЗДДС лице.
На основание чл. 25, т. 15 от Устройствения правилник на Министерство на финансите (изм. ДВ бр. 90 от 07.11.2006 г.) дирекция “Данъчна политика” е изготвила становище за практическото приложение на Глава деветнадесета „а” от ЗДДС, в сила от 1 януари 2007 г. с изх. № 93-04-45/08.03.2007 г. В същото е разяснено приложението на разпоредбата на Глава деветнадесета „а” от ЗДДС от общините като получатели по доставки на стоки и услуги по Приложение 2 от същия закон, което както и практиката на ОДОП Пловдив, принципно изцяло подкрепям.
По силата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът за доставките по ал. 1 от същата норма е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Намирам, че като регистрирано по ЗДДС лице Общината е следвало да начисли данък в качеството на получател на такива услуги, чрез издаване на протокол по чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (тъй като доставчиците са данъчно задължени лица) по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС в срока по чл. 117, ал. 3 от същия закон.
Основният аргумент на съда за отмяна на ревизионните актове в посочените в запитването решения е, че „За общината е приложим чл. 3, ал. 5 ЗДДС и тя не е данъчно задължена за дейността по сметосъбиране на битови отпадъци за процесния период, която за нея не е икономическа, както са приели органите по приходите и съда. Дейността е извършвана в качеството на общината на орган на местна власт, налице са условията на чл. 3, ал. 5 ЗДДС за тази дейност за общината да се приеме, че не е данъчно задължено лице за дейността по сметосъбирането на битови отпадъци и неправилно с РА е начислен ДДС върху стойността на фактурите и съответни лихви. Щом дейността по сметосъбиране не е икономическа за общината и е извършвана от нея в качеството й на орган на местна власт, чрез трето лице, за тази дейност на основание чл. 3, ал. 5 ЗДДС общината не е данъчно задължено лице и не следва да начислява данък по чл. 163а ЗДДС за получените доставки на услуги по сметосъбиране на битови отпадъци.“
Съгласно чл. 3, ал. 6 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.
Предвид посочената норма, независимо, че общината в тази си дейност изпълнява публичните си функции, за получените услуги се явява данъчно задължено лице.
2. Неотносимост към спора на Решение на СЕС по дело С-246/08
Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС транспонира тази на чл. 13 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчно задължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки. Считам, че цитираната разпоредба на Директива 2006/112/ЕО, ЗДДС, както и решението на СЕС по дело С-246/08, на което ВАС се позовава, регламентират/разглеждат статута на публичноправните субекти в данъчноправен аспект, когато осъществяват публичните си функции като самите те извършват доставки или дейности, т.е. когато имат качеството на доставчик на услуги, в изпълнение на тази им функция. Когато същите са получател по доставки, релевантно относно задължението за самоначисляване на данък е единствено обстоятелството дали получателят (в случая Общината) е регистрирано по ЗДДС лице. Да се приеме друго, би означавало, поради приложимия режим на самоначисляване, да се изведат от режима на облагаемите със стандартната ставка доставки доставките по сметосъбиране и сметоизвозване, което без изрична законова регламентация е недопустимо.
Решението на СЕС, на което в практиката си ВАС се позовава, намирам неотносимо към казуса. Предмет на разглеждане в същото е доставката на услуги от публичен субект към потребителя на услугите. В аспекта на настоящия казус решението на СЕС по предмет е относимо към доставката от общината към потребителите на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Всъщност по отношение именно на това правоотношение (публичен субект – общината и потребител на услугите по сметосъбиране – лицата, заплащащи такса битови отпадъци) в настоящия казус правен спор не съществува.
Считам че обстоятелството, че общината ще използва получените от нея услуги във връзка с функициите си на публичен субект има отношение към обстоятелството, че същата не следва да начислява данък по отношение на дейностите/услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, които предоставя на потребителите на тези услуги (т.е. не следва да начислява данък върху събираната в тази връзка от лицата такса за битови отпадъци, какъвто всъщност действително общините не начисляват), и съответно към правото ? на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления ?, а в случаите по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС – самоначислен данък за получени от нея услуги, каквото именно поради качеството ? на данъчно незадължено лице по отношение на извършването на тази дейност не възниква.
Аргумент на СЕС да приеме, че практиката на необлагането с ДДС на услугите, предоставяни от държавните служби за правна помощ срещу частично заплащане не противоречи на Директива 2006/112/ЕО, е изводът му, че в случая – предмет на производството, дейността на тези правни служби не може да се приеме за икономическа, тъй като не следва да се приеме за възмездна, по смисъла, придаден на това понятие от практиката на СЕС.
Съгласно последователната практика на СЕС, в рамките на системата на ДДС облагаемите сделки предполагат наличието на транзакция между страните, включваща уговорена цена или равностойна престация. СЕС приема, че предоставянето на услуги е извършено „възмездно“ само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (вж. Решение по дело Tolsma, точка 14, Решение от 5 юни 1997 г. по дело SDC, C 2/95, Recueil, стр. I 3017, точка 45 и Решение по дело MKG-Kraftfahrzeuge-Factoring, точка 47). Съгласно практиката на Съда наличието на възмездно предоставяне на услуги по смисъла на посочения член 2, точка 1 от Шеста директива предполага пряка връзка между предоставената услуга и получената равностойност (вж. по-специално Решение от 8 март 1988 г. по дело Apple and Pear Development Council, 102/86, Recueil, стр. 1443, точки 11 и 12, Решение от 16 октомври 1997 г. по дело Fillibeck, C 258/95, Recueil, стр. I 5577, точка 12, както и Решение по дело Комисия/Гърция, точка 29).
В конкретиката на производството по дело С-246/08, т. 51 Съдът приема, че не изглежда, че връзката между предоставяните от държавните служби услуги за правна помощ и стойността, която трябва да заплатят получателите на помощта, притежава изисквания пряк характер, за да може тази стойност да се приеме като съставляваща възнаграждение за тези услуги и съответно те да се разглеждат като икономическа дейност по смисъла на член 2, точка 1 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива.
СЕС изрично подчертава (дело С-246/08, т. 40), че с оглед на обективния характер на понятието за икономическа дейност, обстоятелството, че дейността на държавните служби се състои в упражняване на възложени и регламентирани със закон функции за постигане на цел от общ интерес и извън всякакви корпоративни или търговски цели, в случая е ирелевантно. Доколкото основният мотив на ВАС да приеме, че общината не следва да си самоначислява данък е именно това, че в тази си дейност тя действа като публичен субект в упражняване на възложени и регламентирани със закон функции от общ интерес, намирам, че тези изводи не кореспондират с практиката на СЕС, на която се позовава.
Изрично следва в случая да се подчертае, че правоотношението, предмет на настоящия коментар (между общината и нейните доставчици на услуги по сметосъбиране) има безспорно характер на възмездно предоставяне на услуги, тъй като има пряка връзка между предоставената услуга и получената равностойност, както и полученото от доставчиците възнаграждение представлява действителната равностойност на тези услуги, предоставени на получателя – общината, определено договорно на пазарен принцип. Т.е., решението на СЕС е неотносимо към настоящия казус.
3. Презумпция за статута на получателя на услуги – данъчно задължено лице
В случая общината е регистрирано за целите на ДДС лице и е предоставила своя идентификационен номер на доставчиците на услуги по сметосъбиране, като за тези предоставени услуги е получила фактури без да е начислен ДДС. По силата на чл. 19 на Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011) освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС. Предвид цитираната разпоредба в случая общината, предоставяйки своя ДДС номер, действа в качеството си на данъчно задължено лице по отношение на получените услуги, поради което следва да се приеме, че същата е задължена за данъка върху добавената стойност.
3. Правен ефект от възприемане на данъчно третиране за липса на основание за самоначисляване на ДДС от общината
В случая общината е възложила дейностите по сместосъбиране, които попадат в обхвата на дейностите ? като орган на местната власт, на трети лица, като дължи възнаграждение за това, т.е. налице е пряка връзка между предоставените услуги и полученото възнаграждение за това. Следователно услугите, които извършват третите лица, следва да се разглеждат като икономическа дейност, което от своя страна означава, че същите не могат да бъдат изключени от системата на ДДС.
Да се приеме, че общината в случая не следва да начислява данък, води до правните последици разглежданите доставки да бъдат изключени от системата на ДДС, т.е. да не бъдат обложени, без да са регламентирани в Глава четвърта на ЗДДС като освободени доставки. От своя страна, доставчиците добросъвестно не са начислили данък, позовавайки се на чл. 163а, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 6 от ЗДДС, и отчитайки презумптивните факти по чл. 19 на Регламент 282/2011 на презумпцията за данъчно задължено лице – общината е предоставила своя ДДС номер на доставчика си. Така системата на ДДС би била нарушена. Доставчиците на услуги към общината ползват данъчен кредит за получените от самите тях стоки и услуги, които са използвали за извършване на дейността по сметосъбиране, което по своята същност е облагаема доставка, а доставката на извършените от тях услуги не се облага нито от доставчиците чрез начисляване на данъка в издадените за услугите фактури, нито от получателя чрез самоначисляване на същия. Такова данъчно третиране по същество е допустимо при доставките, облагаеми с нулева ставка, каквато доставка сметосъбирането не е.
Механизмът на данъка върху добавената стойност изисква крайният получател на услугите да понесе данъчната тежест на облагаемите доставки, което се осигурява чрез начисляването на данъка и приспадането на данъчен кредит при всяко звено от веригата на икономическите оператори. В случая общината е краен получател на услугата, тъй като спрямо потребителите на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване тя няма качеството на икономически оператор, а на публичен субект. За спазване механизма на данъка тежестта на данъка следва да се понесе от общината чрез самоначисляването му без за същия да възниква право на приспадане.
1.5. Относно кръгът на доставките, за които се прилага чл. 163а и 163б от ЗДДС
Извън горното е необходимо да се има предвид, че дейностите по сметосъбиране попадат в обхвата на услуги, за които е приложима системата на т.нар. „обратно начисляване“ на ДДС. Доколкото дейността по сметоизвозване на отпадъците е свързана с дейността по сметосъбирането им и при условие, че цената за двата вида услуги е определена общо, то за дейността по сметоизвозване е приложима разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС. В този случай дейността по сметоизвозване се счита за съпътстваща доставка към основната доставка по сметосъбиране, т, е. за общо договорената услуга по сметосъбиране и сметоизвозване е приложима системата на „обратно начисляване“. Обръщам внимание, че когато за сметоизвозването е определено индивидуално заплащане, то за дейността по сметоизвозване системата на т.нар. „обратно начисляване“ не е приложима, тъй като транспортните услуги на отпадъци не попадат в кръга от услуги, изброени в § 1, т. 46, 47 и 48 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. Необходимо е също да се има предвид, че изложеното е относимо и към други посочени дейности, които са предмет на договора – зимно поддържане, машинно метене и миене, почистване на нерегламентирани сметища.
1. Относно правото на приспадане на данъчен кредит от Общината по фактури за получени от нея услуги за изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът, регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от закона и изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо дали са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Съгласно чл. 73 от ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.
Предвид изложената нормативна уредба правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от начина на използване, включително и очакваното използване на получените стоки и услуги от регистрираното лице.
Съгласно чл. 19 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) кметът на общината организира управлението на битовите отпадъци, образувани на нейната територия. Това включва и събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депа или инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им, в т.ч. и за изпълнение на задължението на депата да се приемат предварително третирани отпадъци. Кметът на общината отговаря и за разделното събиране и съхраняването на битови биоразградими отпадъци, в т.ч. определя местата за разполагане на необходимите елементи от системата за разделно събиране на отпадъците и предаването им за компостиране.
Предвид изложеното, за получените стоки или услуги във връзка с изграждането на инсталацията не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит за общината, ако същата възнамерява да използва инсталацията само за дейности и доставки, които извършва в качеството си на орган на местната власт по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС извън рамките на икономическата си дейност .
Същевременно, общината е данъчно задължено лице за всички извършвани доставки, които попадат в обхвата на изброените в чл. 3 , ал. 5, т. 1 от закона и за доставки, извън тези по т. 1, които могат да доведат до значително нарушаване правилата на конкуренцията (т. 2 на разпоредбата). В тази връзка и предвид обявеното от общината намерение за извършване на облагаеми доставки – продажба на „компост“ е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно постоянната практика на СЕС, лицето което направи инвестиционни разходи с намерението, потвърдено от обективни обстоятелства, да извърши икономическа дейност по смисъла на чл. 9, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, трябва да се счита за данъчно задължено лице. Действайки като такова, то следователно има право, в съответствие с чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО, да приспадне незабавно дължимия или платен данък върху добавената стойност върху инвестиционните разходи, извършени за нуждите на сделките, които възнамерява да направи и които дават право на приспадане (вж. в този смисъл решение по дело Gran Via Moine?ti, C-257/11, т. 27). Това право на приспадане възниква в съответствие с чл. 63 и 167 от Директива 2006/112/ЕО в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките (решение по дело Klub, C-153/11, т. 36 и по дело Sveda, C-126/14, т. 20). От посочената практика на СЕС следва, че качеството на данъчно задължено лице се придобива и правото на приспадане може да бъде упражнено само, когато лицето, поискало приспадането на данъка върху добавената стойност, е доказало, че условията за ползването му са изпълнени и неговото намерение да започне икономически дейности, въз основа на които се сключват облагаеми сделки, се потвърждава от обективни факти.
Видно от разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗУО собствеността върху изградените съоръжения възниква за общините-бенефициенти (чл. 23, ал. 3 от ЗУО). От запитването не става ясно дали общината сама ще експлоатира инсталацията или ще я предостави за експлоатация на трето лице.
Възможни са различни варианти относно бъдещата експлоатация на изградената инсталация, като например е допустимо общината да предостави инсталацията за експлоатация и стопанисване на трето лице – изпълнител по договор за наем или на друго правно основание. В посочената хипотеза предоставянето на инсталацията ще бъде предмет на облагаема доставка, каквато е и доставката на получения компост. Предвид това, считам, че за начисления на общината ДДС за получените стоки и/или услуги, във връзка с изграждането ?, правото на приспадане ще е налице на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Впоследствие, в зависимост от начина на използването на инсталацията и на получения компост (част от него може да се използва от общината за целите на дейности по поддръжка на обществени места), би могло за общината да възникне задължение за извършването на корекция на упражненото право на приспадане на данъчен кредит във връзка с изпълнението на проекта на основание на чл. 79а от ЗДДС.
В заключение подчертавам, че изложеното становище е принципно, доколкото в направеното запитване липсва достатъчно конкретика относно бъдещата експлоатация на изградената инсталация. Независимо от изложеното, органът по приходите, като прецени фактите и обстоятелствата по казуса, следва да се произнесе в рамките на своята компетентност в съответствие с принципа на самостоятелност и независимост.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/