Изх. № 24-33-123
Дата 30.03.2011 г.
ЗДДС, чл. 26, ал. 7;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 130.
Относно: приложение на разпоредбата на чл.130 от ЗДДС
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-123/15.11.2010 г. е изложена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт от 26 май 2008 г. дружество закупува от физически лица 7/10 идеални части от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот като вместо заплащане на цената на прехвърлените права на собственост, купувачът се задължава да построи със свои сили и за своя сметка съгласно утвърден архитектурен проект предвидената да се построи в този имот сграда и да предаде на продавачите жилищни и нежилищни обекти в сградата с обща разгърната застроена площ (РЗП), представляваща 30% от РЗП на предвидената да се построи сграда в договорения вид и степен на завършеност.
Към запитването е приложен нотариалният акт за сделката, от който е видно, че относно предмета на договора – запазеното право на строеж и насрещната престация на купувача, в нотариалния акт има позоваванена сключен предварителен договор. Предвидено е в същия, че „продавачите запазват за себе си правата за строеж… съгласно условията на сключения между страните предварителен договор от април 2008 г. Този договор запазва действието си за всички неуредени в нотариалния акт въпроси.”
С нотариален акт от 28 октомври 2009 г. се извършва делба на правото на строеж върху съсобствения недвижим имот (дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот) между дружеството и физическите лица.
Към май 2008 г. и октомври 2009 г. дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Същото е регистрирано на 18.01.2010 г.
Въпросите Ви по същество се свеждат до следното:
Налице ли е бартер и към кой момент настъпва данъчното събитие на доставките във връзка със същия, възниква ли за дружеството задължение за начисляване на данък, възниква ли за дружеството право на данъчен кредит за получените стоки и услуги, използвани за изграждането на обектите, предназначени за собствениците, правно релевантна ли е с оглед приложението на ЗДДС извършената делба между дружеството и физическите лица – продавачи на имота.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
1. Относно приложението на чл. 130 от ЗДДС
Съгласно разпоредбите на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава. До 31.12.2008 г. на основание чл. 130, ал. 2 от закона данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях.
Тъй като продажбата на идеални части от дворното място е срещу поето задължение от страна на дружеството да построи със свои сили и за своя сметка съгласно утвърден архитектурен проект предвидената да се построи в този имот сграда и да предаде на продавачите жилищни и нежилищни обекти в сградата с обща РЗП, представляваща 30% от РЗП на предвидената да се построи сграда е налице бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС (в сила до 31.12.2008 г.). Считаме, че в случая е налице конкретизация на насрещните престации в необходимата степен, за да може да се прецени, че предметът на доставката на дружеството, макар и под условие архитектурния проект да бъде утвърден, е определен чрез архитектурния проект и предвиденото в предварителния договор между страните, предвид което може да се приеме, че е налице е доставка от дружеството към физическите лица – продавачи на имота.
2. Относно данъчното събитие и данъчната основа на доставката
Предвид горното данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на продажбата на идеални части от дворно място, тъй като към този момент собствениците (физически лица) са извършили прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот, т.е. дата на данъчното събитие и за двете доставки е датата на подписването на нотариалния акт, с който се прехвърля това право – 26 май 2008 година.
Към датата, на която възниква данъчното събитие за доставките, свързани с построяването на сградата, съгласно утвърдения архитектурен проект дружеството е нерегистрирано по ЗДДС лице. Ако с тази доставки дружеството е формирало облагаем оборот в размер на 50 хиляди лв. или повече, то съгласно чл.96, ал. 1 от ЗДДС за него е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в 14 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот.
По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС (в сила до 31.12.2009г.), когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. Поради това данъчната основа на доставките, за които дружеството е поело задължение по горепосочения нотариален акт и сключения между страните предварителен договор, свързани с построяването на обектите в сградата, предназначени за физическите лица – продавачи, ще е пазарната им цена към датата, на която данъкът е станал изискуем, те. към датата на възникване на данъчното събитие – 26 май 2008г.
При фактическото завършване на сградата за дружеството не възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност за доставките, свързани с построяването на сградата, предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗДДС (в сила до 31.12.2008 г.), определяща датата на възникване на данъчното събитие, тъй като към този момент същото не е било регистрирано по ЗДДС лице.
3. Относно правото на приспадане на данъчен кредит
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави.
Видно от цитирания законов текст, за да е налице право на данъчен кредит за начисления данък за получени стоки и услуги, следва получателят по доставката да извършва с тях облагаеми доставки в качеството си на регистрирано лице. Предвид разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС, данъчното събитие на доставките на дружеството (на стоки – недвижими имоти или на строителни услуги) към физическите лица – продавачисе счита възникнало на датата на данъчното събитие на прехвърлянето на собствеността на идеалните части от дворно място, т.е. преди регистрацията по ЗДДС на дружеството, в случая това условие за възникване правото на данъчен кредит не е налице. Следва да се приеме в случая, че с оглед приложението на ЗДДС, дружеството е извършило доставките преди регистрацията си по закона, поради което за същото за начисления данък за получени стоки и услуги във връзка с предоставеното обезщетение на физическите лица (жилищни и нежилищни обекти в сграда с обща РЗП, представляваща 30% от РЗП на построената сграда) не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
4.Относно делбата
С втория нотариален акт от 28 октомври 2009 г. се извършва делба на правото на строеж върху съсобствения недвижим имот (дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот) между дружеството и физическите лица. Видно от същия в резултат на тази делба в реален дял на съделителите се поставя имот, който не превишава дела им в съсобствеността, предвид което не е налице възмездно придобиване на собственост върху недвижим имот, което да се окачестви като независима икономическа дейност и да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
За данъчното третиране на делбата на съсобствени недвижими имоти в случаите, в които в реален дял на лицата се поставя имот, който не превишава дела им в съсобствеността, е издадено и становище на изпълнителния директор на НАП изх.№ 06-00-3/14.05.2009 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/