Изх. № М-24-33-40
Дата: 18.12.2014 год.
ЗДДС, чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 30, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 23, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 39, ал. 1-3.
Относно: приложение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Протокол за писмено запитване № 2/07.04.2014 г. на ТД на НАП …, изпратен от Дирекция ОДОП …. по реда на процедура “ДОМ-1” и постъпил в ЦУ на НАП с вх. № М-24-33-40/25.04.2014 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличен търговец, който е регистриран по ЗДДС извършва основна дейност -товарен автомобилен транспорт в страната и чужбина. В запитването е посочено, че едноличният търговец не притежава собствени превозни средства, но за извършване на дейността ползва наети превозни средства. При извършване на проверката е установено, че едноличният търговец е притежавал лиценз за извършване на международен превоз на товари за чужда сметка или срещу заплащане, който е валиден до 19.09.2013 г.
Установено е, че за проверявания период 20.09.2013 г.-28.02.2014 г. едноличният търговец е прилагал нулева ставка на данъка върху добавената стойност за извършени доставки на услуги, свързани с транспорт на стоки от място на територията на страната до територията на държави членки, както и до територията на трети страни. Получатели по доставките са данъчно задължени лица, които са установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на друга държава членка. В запитването е посочено, че за извършените доставки на услуги, свързани с транспорт на стоки едноличният търговец притежава международни превозни документи, в които е вписан като превозвач и фактури за доставки, но не притежава валиден лиценз за извършване на международен превоз на товари за периода, през който са извършвани доставките.
В тази връзка въпросът Ви е налице ли е основание за прилагане на нулева ставка на данъка по чл. 30, ал. 1 от ЗДДС за доставките на услуги, свързани с международен транспорт на стоки, предвид това, че доставчикът не притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, когато получателят е данъчно задължено лице се съдържа в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Т.е., за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, по която получател е данъчно задължено лице е от значение мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а не дестинацията, по която се осъществява услугата, свързана с транспорт на стоки.
Предвид гореизложеното в случай, че получател по доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, е данъчно задължено лице, което е установено на територията на друга държава членка или трета страна, доставката е с място на изпълнение извън територията на страната във връзка, с което за нея доставчикът не начислява данък върху добавената стойност.
В случай, че получател по доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, е данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната като данъкът върху добавената стойност за доставката на основание чл. 54, ал. 2 от Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 30, ал. 1 от ЗДДС изисквания. Съгласно тази разпоредба нулева ставка на данъка върху добавената стойност се прилага за доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, когато превозът се извършва:
– от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
– от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
– между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС доставчикът на услугата следва да разполага с лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен, международни превозни документи, в които е вписан като превозвач – товарителница, коносамент или друг международно признат превозен документ или копие от тях и фактура за доставката. В тази връзка в случай, че за доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, са изпълнени визираните в чл. 30, ал. 1 от ЗДДС изисквания и доставчикът разполага с документите за доказване на доставката, регламентирани в чл. 23 от ППЗДДС за доставката е приложима нулева ставка на данъка върху добавената стойност. При липса на основание за прилагане на нулевата ставка на данъка, поради липса на лиценз за извършване на международен превоз на товари на доставчика, доставката на услугата свързана с транспорт на стоки следва да се счита за облагаема по ЗДДС със ставка на данъка върху добавената стойност 20 на сто (чл. 37, ал. 2 от ЗДДС). В този смисъл е и становище на Изпълнителния директор на НАП с Изх. № 24-30-39/01.10.2011 г., което е публикувано в интернет на страницата на(http://www.nap.bg).
Следва да имате предвид, че на доставчикът следва да бъде предоставена възможността да извърши корекция по реда на чл. 39, ал. 1-3 от ППЗДДС, като начисли данъка върху добавената стойност за доставката чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
Обръщаме внимание, че в случаите, когато бъде установено, че доставчикът не притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари, следва да бъде уведомена Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, съответно Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘