казуси, възникнали в хода на започнали ревизионни производства, касаещи определяне на задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. на дружества, търгуващи с метали

Изх. № М-24-33-33
Дата:14.06.2013 год.
ЗКПО, чл. 10;
ЗКПО, чл. 26, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 10;
ДОПК, чл. 122, ал. 2.
Относно: казуси, възникнали в хода на започнали ревизионни производства, касаещи определяне на задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. на дружества, търгуващи с метали
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № М-24-33-33/11.03.2013 г., в което се поставятказуси, възникнали в хода на започнали ревизионни производства, касаещи определяне на задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. на дружества, търгуващи с метали.
Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон, която предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на същия закон. Изискванията за документална обоснованост се съдържат в чл. 10 от ЗКПО, като по отношение на описания случай приложение намира ал. 1 на чл. 10, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
При извършени ревизии и проверки на предходни доставчици и извършени ревизии по ЗДДС на ревизираните лица за същите периоди са установени следните факти относно доставка на стоки, документирани към ревизираните лица:
?предходният доставчик не е представил доказателства за наличие на продадената стока и за извършени последващи доставки към ревизираното лице;
?при направена проверка чрез обмен на информация с Великобритания е установено, че предходният доставчик е липсващ търговец;
?предходният доставчик представя документи за произход на стоките, като в част от тях за записани физически лица, които към датата на продажбата са били починали;
?в хода на ревизия за същия период на ревизираното лице е доказано, че няма доставка по смисъла на ЗДДС;
?в хода на ревизия на предходен доставчик е дадено обяснение и са представени документи от страна на същия, че стоките, доставени на ревизираното лице, са доставени директно от чужбина до базите на ревизираното лице, но при проверка от Гранична полиция и Агенция „Митници” е установено, че описаните камиони не са преминавали на територията на Република България или описаните превозни средства са леки автомобили, с които не би могло да се извърши превоз предвид разликите в товароносимостта на леките автомобили и тонажа, описан във фактурите и ЧМР;
?няма доказателства, че е нарушен чл. 10, ал. 4 от ЗКПО.
Изтъква се, че по сходен казус е налице Решение на Пловдивския административен съд № 2227от 19.10.2012 г. по адм. дИзх. № 445/2012 г., в което е постановено следното:
„За да приложи посочената норма на материалния закон (чл. 26, т. 2 от ЗКПО) ревизиращият орган по приходите е установил отчитането на разходи по повод изследваните фактури, като е направил препращане към констатациите по ЗДДС и мотивите за липса “на реално осъществени доставки“, както и мотиви за това, че приложените към фактурите фискални бонове са в изключително нечетлив вид и не може да се приеме, че се отнасят до разплащания по доставките, документирани с конкретните фактури. Във връзка с описаните факти и обстоятелства следва да се отбележи, че ЗКПО третира облагането с пряк данък, а не с косвен данък, поради което като критерий за признаване на разходите е въздигнато надлежното и съобразено със законовите изисквания документиране на същите. Не съществува законова норма, според която при неспазване на изисквания от ЗДДС това да води автоматично до непризнаване на разходи по реда на чл.26 от ЗКПО на получателя по сделката.
Не е спорен между страните по делото фактът, че дружеството жалбоподател е завело в счетоводните си регистри доставки на стоки от посочения доставчик, които впоследствие е продало на свои клиенти. За да се спазят изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, е необходимо да се осчетоводяват разходи и приходи от продажбите, в момента на възникването им. Това означава, че отчитането на разходите и приходите от продажби на стоки следва да се извършва при спазване изискванията на ЗСч и приложимите стандарти, с оглед получаване на верен счетоводен финансов резултат. Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКПО по смисъла на този закон “счетоводен финансов резултат“ е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. Последният, от своя страна, за данъчни цели подлежи на преобразуване по начин и ред, определени в ЗКПО, с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и сумите, предвидени в част Втора от същия закон.
Съгласно чл.10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато той е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч и отразява вярно стопанската операция. В настоящия случай, спорните разходи са намерили отражение в счетоводния финансов резултат за съответния отчетен период. Органите по приходите са установили, че изследваните разходи не са документално обосновани по надлежния ред, предвид посочените по-горе причини, поради което същите не са признати за данъчни цели и счетоводният финансов резултат е преобразуван по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Съдът намира, че от ревизиращите органи по приходите е игнориран фактът, че по повод продажбата на изследваната стока от ревизираното лице са отчетени приходи от продажби на стоки, които са намерили отражение в приходната част на ОПР. Това означава, че първичен счетоводен документ за извършеното записване в случая следва да бъде фактурата за последващата продажба, но не и фактурата за придобиването им (което според органите по приходите не е в резултат от реална доставка). Фактурата за придобиването на стоките може да обоснове извод за липса на документална обоснованост при осчетоводяване на покупната цена на стоките, но не и при отписване на отчетната им стойност. В случая може да се предположи, че разходите, представляващи отчетна стойност на спорните стоки, са осчетоводени във връзка с тяхна последваща продажба, при което документът, обосноваващ счетоводното записване, следва да е фактурата за извършената от жалбоподателя продажба, довела до следните счетоводни операции: Кт сметка 702/Дт сметка 411 и съответно Кт сметка 702/Дт сметки от гр. 30. По делото е констатирано, включително и посредством заключението на вещото лице, движението на изследваните стоки – определени количества овче мляко. Констатации за неправилно фактуриране и осчетоводяване на издадени фактури за извършени от жалбоподателя продажби не са направени, откъдето да следва изводът, че разходите при изписването на отчетната стойност на продадените стоки са осчетоводени без документална обоснованост. Въпросът доколко от недоказването на реалната доставка на стоките може да се направи извод за липса на документална обоснованост, би засегнал придобиването на стоките, или евентуално осчетоводените разходи за придобиването им, но не и последващото им отписване. Предвид на това, съдът намира оспорения РА за незаконосъобразен в тази си част и следва да бъде отменен за данъчните задължения за корпоративен данък за 2010г., съответстващи на извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата в размер от .. лв.”.
Въпросът, който е провокиран от изложената фактическа обстановка и горецитираното съдебнорешение, е:
Предвид нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч и разпоредбите на приложимите счетоводни стандарти – т. 5.1, б. „г” от СС 18 – Приходи или т. 19 от МСС 18 – Приходи, приложим ли е съставът на чл. 26, т. 2 от ЗКПО при гореописаната фактическа обстановка или следва да не се признаят приходите при непризнаване на извършените за тях разходи?
Другият въпрос, поставен в тази връзка, е:
Законово обосновано ли е при доказана липса на доставка на стоки (отпадъци по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „г” от ЗДДФЛ) от предходни доставчици – юридически лица, да се приеме, че отпадъците са изкупени от физически лица и на ревизираното дружество да бъде определен данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ (без наличие на доказателства, че същите стоки са закупени от физически лица и без доказателства от кои физически лица са закупени)?
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставените въпроси изразявам следното становище: 
1.По въпроса, свързан с прилагането на ЗКПО:
Във въпроса си се позовавате на принципа за съпоставимост между приходите и разходите, установен в счетоводното законодателство, като мотив за непризнаване на счетоводните приходи при непризнаване на извършените за тях разходи. С оглед на това на първо място следва да се има предвид, че от 01.01.2010 г.е променена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, която предвиждаше непризнаване на приходите, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26. Доколкото обаче този въпрос не е предмет на запитването, същият не е засегнат в настоящото становище.
Счетоводният принцип за съпоставимост на приходите и разходите гласи, че разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Този принцип не е относим към обсъждания казус, доколкото не се касае за неправилно отчетени във времето счетоводни разходи и приходи, а за разходи, които не са документално обосновани. В този аспект разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч въвежда и принципа за документална обоснованост, който очевидно е различен по същността си от принципа за съпоставимост на приходите и разходите и е следният:
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
ЗКПО от своя страна, автономно от счетоводното законодателство, въвежда изисквания за документална обоснованост на разходите чрез разпоредбата на чл. 10 от същия закон. Тази разпоредба пряко кореспондира с чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В този смисъл, когато се касае за разходи, които не са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО, непризнаването им за данъчни цели следва да се извърши по реда на чл. 26, т. 2 от същия закон.
Ако се касае обаче за разходи, които са отчетени в нарушение на счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите,непризнаването им в периода на тяхното отчитане и евентуалното им признаване в друг данъчен период следва да се извърши по реда на чл. 77 от ЗКПО.
Разходите за придобиване на стоки намират отражение в счетоводния финансов резултат, съответно в разходната част на отчета за приходите и разходите/отчета за доходите чрез статия „балансова стойност на продадени активи (без продукция)”. Според т. 16.10 от СС 1 – Представяне на финансовите отчети в статия “балансова стойност на продадените активи (без продукция)” се посочва стойността на продадените активи, като: материали; стоки; дълготрайни материални и нематериални активи; млади животни; животни за угояване и др. СС 2 – Отчитане на стоково-материалните запаси определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Този стандарт дава указание за:
– определянето на историческата цена;
– последващото признаване на историческата цена за разход;
– всяко намаление на доставната стойност (историческата цена) до нетна реализируема стойност;
– методите за отписване на отчетната стойност, съгласно които се определят разходите за стоково-материални запаси.
Точка 4 от СС 2 определя, че доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.). В общия случай именно доставната стойност (историческата цена) се признава за разход при отписването на стоките чрез някой от методите, предви’

Оценете статията

Вашият коментар