Изх. №М-94-Ц-12
Дата:05.06.2017 год.
Счетоводен стандарт 18, „Приходи“ – т.5.1;
ЗДДФЛ, чл. 11;
ЗДДФЛ, чл. 12;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на счетоводното законодателство, Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъцитевърху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ
Във Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-94-Ц-12/10.02.2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Предприятие, което разполага със собствен сайт, предлага на своите клиенти продукти и услуги чрез него. Клиентите закупуват карта, която дава възможност за отстъпки в различни обекти, с които предприятието има сключени договори за сътрудничество. Тези карти имат период на валидност (6, 12 или 24 месеца), издава се фактура и се получава пълната сума от клиента. Картите са правят от доставчик, закупуват се от предприятието и то ги препродава на клиентите.
Друга услуга, която предприятието предлага, представлява регистрация със СМС, срещу която клиентите получават абонамент за консултантски услуги за период от 6, 12 или 24 месеца. Стойността се заплаща еднократно, но услугата под формата на изпращане на консултации или доклади по електронната поща е за целия период.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третират приходите от продажба на карти – като приходи за бъдещи периоди или приходите следва да бъдат признати в пълен размер в текущия отчетен период?
2. Как следва да се отчитат приходите от продажби на карти – като приходи от продажба на стоки или като приходи от услуги?
3. Как следва да се третират приходите от продажба на консултантски услуги – като приходи, признати в текущия отчетен период, или като приходи за бъдещи периоди?
Извън гореописаната фактическа обстановка е поставен и въпрос дали управител на дружество, който е самоосигуряващо се лице и плаща осигуровки, e длъжен при наличие на положителен финансов резултат (печалба) на дружеството в края на годината да си изплати възнаграждение за положен личен труд, което да декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Предвид това, че въпроси 1, 2 и 3 са свързани с прилагане на счетоводното законодателство, копие от Вашето запитване беше изпратено до дирекция „Данъчна политика” при , която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник нае компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. С писмо Изх. № 16-12-61/16.03.2017 г. дирекция „Данъчна политика” изрази следното становище:
„От представената в писмото информацияне става ясно при условията и по реда на кои счетоводни стандарти се съставят и представят годишните финансови отчети на предприятието. Поради това настоящото становище е изготвено при допускането, че предприятието прилага Националните счетоводни стандарти.
Относно първи въпрос, съгласно т. 5.1 от Счетоводен стандарт (СС) № 18 – Приходи, приходът се признава, когато:
– е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката;
– сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
– направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени;
– приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите).
Вконкретния случай предприятието е направило разходи за покупката на картите ие реализирало изгода при тяхната продажба. Сумата на реализираните приходи и разходи могат да бъдат надеждно изчислени и измерени. Предприятието, продавайки карти на клиентите си, едновременно с това им прехвърля значителни рискове и изгоди, свързани съссобствеността на стоката и не запазва контрол върху нея. Купувачите могат да използват картите в рекламираните търговски обекти, а самото предприятие след реализиране на продажбата на картите няма по нататъшни ангажименти нито към купувачите на картите, нито към търговските обекти, предоставящи отстъпки по тези карти. В случая продавачът реализира икономическа изгода, сумата от прихода, получена изцяло в отчетния период, е ясна и не е свързана с извършването на разходи през следващи отчетни периоди.
Следователно приходът от продажба на карти се признава в пълен размер в текущия отчетен период.
Относно втори въпрос, приходите от продажба на карти се третират като приходи от продажба на стоки, които се отчитат съгласно СС № 2 – Отчитане на стоково-материални запаси.
Относно трети въпрос, приходи от консултантски услуги за период от 6, 12 и 24 месеца, за които е платено еднократно в текущия отчетен период, но разходите за тези услуги се извършват през следващите отчетни периоди, се отчитат като приходи за бъдещи периоди и се признават на основание СС № 18 – Приходи, т. 8 от Приложението към стандарта. Съгласно тази разпоредба такси, които дават право на членуващия да получава услуги, публикации или други ползи през периода на членството, се признават за приход при осигуряване на ползите.”.
Последният поставен въпрос е формулиран изключително общо, без да е изяснена фактическата обстановка, поради което не може да се предостави конкретен отговор. Следва да имате предвид, че по силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. По отношение придобиването на доходите се прилага разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
3. получаването на престацията – за непаричен доход.
Следователно в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се включват придобитите от лицата доходи по § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ през съответната година.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘