3_246/25.01.2010 г.
ЗДДС, чл. 22, ал. 3;
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 30, ал.1;
ППЗДДС, чл. 38а, ал.1
Относно: приложение на разпоредбите на чл. 22, ал. 3 и чл. 30 от ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 95 от 1 декември 2009 г./
Според изложеното в запитването „А” ООД е с основна дейност товарен сухопътен транспорт в страната и извън нея. Като доставчик на такива услуги посочва следните конкретни примери:
1. Транспорт на стоки по маршрут Русия – България с получател българска фирма, регистрирана по ЗДДС или данъчно задължено лице извън страната.
2. Транспорт на стоки по маршрут България – Македония с получател данъчно незадължено лице.
Във връзка с изложеното се поставя въпроса кои услуги попадат в обхвата на чл. 30 от ЗДДС и частично в обхвата на чл. 22 от същия закон и кой режим на облагане да се прилага при извършването им?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното становище:
Данъчният режим при доставка на услуга по транспорт на стоки в сила от 01.01.2010 г. е в пряка зависимост от статута на получателя на услугата по превоза – данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
За целите на облагането с данък върху добавената стойност разпоредбата на чл. 3, ал.1 от закона регламентира, че всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, е данъчно задължено лице. Освен това от 01.01.2010 г. данъчно задължени за всички получени услуги са и лицата, които извършват и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и регистрираните за целите на ДДС данъчно незадължени юридически лица (чл. 3, ал. 6 от ЗДДС).
По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Общността или извън нея и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случаите, при които тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от посоченото правило е налице, когато получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците или служителите си. В този случай мястото на изпълнение на доставката по транспорт на стоки на основание чл.21, ал. 3 от ЗДДС се определя по реда на ал. 1 от същия член и е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.
Цитираните законови разпоредби, регламентиращи мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки ще намерят следното практическо приложение в посочения първи пример:
1. Мястото на изпълнение при извършване на услуга по транспорт на стоки от място в Русия до място в България, която е възложена от българска фирма, регистрирана по ЗДДС, съгласно чл. 21, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 3 от ЗДДС е на територията на страната. Извършената от регистрирано по ЗДДС лице доставка с място на изпълнение на територията на страната е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от закона. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 30, ал.1 от ЗДДС изисквания. Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от ЗДДС са регламентирани в чл. 23 от ППЗДДС. В разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС е пояснено, че при доставка на услуга по чл. 21, ал.2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
2. При извършване на услуга по транспорт на стоки по маршрут Русия – България, която е възложена от данъчно задължено лице извън страната, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност съгласно чл. 21, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 3 от ЗДДС. От това следва, че за българския превозвач описаната транспортна услуга е с място на изпълнение извън територията на страната. В разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС е уточнено, че не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Следва да се има предвид и нормата на чл. 38а, ал.1 от ППЗДДС, според която в случаите, когато доставката е с място на изпълнение извън територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и за доставката би била приложима нулева ставка по реда на тази глава (Глава четвърта от правилника), ако същата беше с място на изпълнение на територията на страната, доставчикът трябва да разполага с относимите към доставката документи по тази глава.
По втория пример от запитването относно данъчното третиране по ЗДДС на доставка на услуга по транспорт на стоки по маршрут България – Македония с получател данъчно незадължено лице уведомяваме, че въпросът е изпратен в Дирекция „ДОМ” при ЦУ на НАП – гр. София за изразяване на становище по компетентност.
‘