Приложение на разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и определяне предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност в случаите на отстраняване н

Изх. № 20-00-179
Дата: 05.12.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 28;
ЗАНН, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗАНН, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 2;ЗАНН, чл. 11;
ЗДДФЛ, чл. 55;
ЗАНН, чл. 15;
ЗДДФЛ, чл. 80, ал. 2;ЗАНН, чл. 28;
ЗКПО, чл. 75, ал. 3;ЗАНН, чл. 54;
ЗКПО, чл. 92;
ЗАНН, чл. 83;
ЗКПО, чл. 201;
НК, чл. 14;
ЗКПО, чл. 261;
НК, чл. 15;
ДОПК, чл. 101;
ДОПК, чл. 102;
ДОПК, чл. 103;
ДОПК, чл. 104;
ДОПК, чл. 106;
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и определяне предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност в случаите на отстраняване на несъответствия в подадени данъчни декларации по Закона за данъците върху доходите на физическите лице (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) след законовия срок за подаването им
Настоящото становище се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите за разясняване на възникнали въпроси по приложението на разпоредбите на ЗАНН и с цел уеднаквяване на практиката на органите по приходите в случаи, при които данъчно задължените лица са подали данъчни декларации по чл. 50 и чл. 55 от ЗДДФЛ или по чл. 92 и чл. 201 от ЗКПО, в които впоследствие се установяват несъответствия, засягащи данъчното задължение. В тази връзка и предвид правната възможност несъответствията да бъдат коригирани чрез подаване на нова декларация (коригираща декларация) възникват въпроси относно предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност в тези случаи.
I.Общи положения
1. По приложението на ЗАНН и нормите на Наказателния кодекс (НК), регламентиращи въпросите за вината
В чл. 54 от ЗАНН са посочени условията, които следва да са изпълнени, за да се счете, че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност, а именно: деянието да е нарушение, нарушението да е извършено от лицето, посочено като нарушител, нарушението да можеда му се вмени във вина.
Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 6 от ЗАНН). Съгласно чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.В този смисъл административнонаказателната отговорност може да бъде ангажирана както когато нарушението е извършено с умисъл, така и при непредпазливост.
По отношение на въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, ЗАНН (чл. 11) препраща към разпоредбите на общата част на НК. С оглед приложимостта на чл. 11 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно чл. 14 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
Съгласно чл. 15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). При тези случаи законът изключва възможността лицата да понесат отговорност (наказателна, съответно административнонаказателна) поради липса на вина. Това са и случаите, при които е налице обективна невъзможност да се извърши определено изискуемо от закона действие. Обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение, съответно липсата на вина (включително под формата на небрежност), изключва основанията да се търси административнонаказателна отговорност както от физическите, така и от юридическите лица, доколкото за последните ЗАНН също е приложим (чл. 83 от ЗАНН).
Изхождайки от изложените дотук разпоредби считам, че всеки случай на констатирани в данъчните декларации на лицата несъответствия, засягащи данъчното задължение, следва да бъде разглеждан индивидуално като се изследва дали деянието е извършено виновно и дали, ако е така, са налице основания същото да бъде прието за маловажно съобразно общо становище Изх. № 20-00-116 от 14.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП. При преценката е необходимо да се изследват обстоятелствата, относими към конкретното деяние, като при това критериите следва да се прилагат комплексно, за да се отчита спецификата на случая и не се допуска формално разглеждане.
2. Относими данъчни разпоредби
Чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ предвижда административнонаказателна отговорност на лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. Аналогична е административнонаказателната норма на чл. 261 от ЗКПО, предвиждаща санкции за данъчно задължено лице, което в подадената декларация не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък.
Видно от цитираните норми не всяко невярно деклариране е основание за административнонаказателна отговорност, а само това, което води до негативен ефект за фиска – водещо до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък по ЗДДФЛ или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък по ЗКПО.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2017 г., при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след законовия срок за подаване на годишната данъчна декларация (30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода) данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на същата година, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, в сила от 01.01.2017 г., при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването ? е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.
Цитираните законови норми не изменят законоустановения срок за подаване на коректни данъчни декларации от задължените лица, но създават правна възможност при констатиране на несъответствия в декларирането лицата, в рамките на посочения срок, да ги отстранят валидно с еднократно подаване на нова декларация, без да се прилага редът по чл. 103-106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Извън’

Оценете статията

Вашият коментар