Изх. № 20-00-180/30.05.2016 г.
ЗДДС,
чл.13, ал.1
чл.117, ал.1, т.1
чл.117, ал.4
чл.26, ал.1
Наредба № Н-9/2009, чл.13, ал.1 във вр. с ал.2
чл.14
чл.15
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 20-00-180/…04.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването са поставени въпроси, свързани с дейността на „Е“ ООД.
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Е“ ООД извършва продажби на чуждестранна литература – нови и втора употреба. Във връзка с реализирането на дейността си, дружеството купува книги и от Англия. В някои от получаваните фактури е начислен английски ДДС въпреки обстоятелството, че книгите са закупени за „Е“ ООД под неговия български ДДС номер, както и че книгите се транспортират и продават в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли извършваните от дружеството покупки да се отразят в дневниците по ЗДДС и да се начислява данък с издаването на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС ?
2. Как следва да се определи данъчната основа за доставките ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Случаите при които задължително се издава протокол са регламентирани в разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1-4 от ЗДДС. Видно от т.1 от разпоредбата, протокол се издава задължително в случаите по чл. 84 от ЗДДС – от получателя на доставка при ВОП на стоки.
В ЗДДС, както и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не се съдържат разпоредби, които да освобождават лицата от задължение за начисляване на ДДС в случаите в които за доставка с място на изпълнение на територията на страната е начислен данък от чуждестранен доставчик, който не е установен на територията на страната.
„Е“ ООД купува чуждестранна литература от данъчно задължено лице, което е регистрирано в държава членка на ЕС като в този случай ще е налице ВОП. На основание чл.117, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.84, ал.1 от закона, „Е“ ООД следва да начисли данък с протокол, който следва да бъде издаден в срок от 15 дни от датата на която данъкът е станал изискуем.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. В настоящият случай, данъчната основа е платената от „Е“ ООД цена.
Необходимо е да се има предвид, че ако впоследствие сумата за данъка се възстанови от доставчика като недължимо платена, дружеството следва да издаде протокол по реда на чл.117, ал.4 от ЗДДС във основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулиране на погрешната и издадена нова фактура).
В случай обаче, че доставчикът откаже да възстанови данъка, начислен по доставката на получателя и това обстоятелство бъде доказано със съответната кореспонденция, то дружеството би могло да подаде по електронен път искане за възстановяване, подписано с универсален електронен подпис до данъчната администрация на доставчика на чиято територия е извършено начисляването посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите съгласно Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9/2009 г.).
На основание чл.13, ал.1 във вр. с ал.2 от Наредба № Н-9/2009 г., данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Европейския съюз, начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване. Редът за подаване на искането и съдържанието на необходимата информация са регламентирани в чл.14 и чл.15 от Наредба № Н-9/2009 г. на МФ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘