Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх.№ № 24-32-21
Дата:24.06.2013 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 5;
ЗДДС, чл. 45, ал. 7;
ЗДДС, чл. 114;
ЗДДС, чл. 116;
ЗДДС, чл. 117;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 6.
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 24-32-21/16.04.2013 г., е изложено следното:
Във връзка с покупката на административна сграда и прилежащия към нея терен за нуждите на Административен съд, гр. ……………….. и урегулиран поземлен имот (УПИ), с платежно нареждане от 12.2012 г. М…………….е превело сумата на дружеството продавач. Според посоченото враздел ІV от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот, продажбата на сградата, която не е нова, е освободена доставка, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. В основанието на фактурата, издадена от дружеството купувач е посочена стойността на сградата без начислен ДДС, стойността на УПИ с начислен ДДС, и дължимите такса вписване и нотариална такса. Доставчикът не е предоставил оригинал на издадената за доставката фактура на получателя.
Въпросът, поставен в запитването, по същество е следният:
Как следва да се извърши документирането на доставките на сграда, която не е нова иприлежащия към нея терен и прехвърлянето на право на собственост върху УПИ по реда на ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Доколкото от посоченото в запитването става ясно, че се касае за продажба нанедвижим имот – сграда, която не е нова и прилежащия към нея терен и прехвърлянето на право на собственост върху УПИ, по отношение на облагането по ЗДДС, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 45 от същия закон. Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. В случаите на доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, следва да се има предвид и ал. 7 на същата разпоредба, според която в тези случаи, доставчикът може да избере доставката да бъде облагаема. Правото на избор се упражнява от доставчика, като доставчик по смисъла на ЗДДС е “лицето, което извършва доставката на стока или услуга“. Съгласно дефиницията дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС “Прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.
В случаите, когато продажбата на сграда, която не е нова и прилежащия към нея терен е подчинена на режима на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и е отчетена като освободена доставка, върху продажната цена (включително, върху дължимите за доставката данъци и такси, които се включват в данъчната основа на доставката по чл. 26 от ЗДДС) данък върху добавената стойност не следва да се начислява.
Доставките на сгради или части от тях, които не са нови и прилежащите към тях терени се разглеждат като отделни доставки спрямо прехвърлянето на правото на собственост върху УПИ (без прилежащия терен) и могат да бъдат подчинени на различен режим по ЗДДС.
Поради това, въпреки, че сградата и земята в повечето случаи се посочват в договорите като един общ предмет на сделките и не се прави разграничение между прилежащ терен и останалата земя – УПИ или неурегулиран поземлен имот, за целите на ЗДДС са налице две отделни доставки:
– на сграда и прилежащ терен и
– на урегулиран поземлен имот – без прилежащия терен към сградата.
Прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови е облагаема доставка, по аргумент от чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, като данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 от същия закон. Съгласно чл. 26, ал. 2 и 3 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.  Данъчната основа се увеличава със:  
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;  
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;  
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
По отношение на документирането на доставката на сграда, която не е нова и прилежащия към нея терен и прехвърлянето на право на собственост върху УПИ, следва да се има предвид следното:
Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Оригиналът на фактурата/известието се предоставя на получателя по доставката. Изискванията към фактурите са регламентирани в чл. 114 от ЗДДС, като според ал. 6 от същата разпоредба, всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма. Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.
По отношение на коригирането на фактури по реда на ЗДДС, следва да се има предвид чл. 116 от ЗДДС, според който, поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:  
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;  
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/БОЙКО АТАНАСОВ/

Оценете статията

Вашият коментар