Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-104/21.03.2016 г.
ЗДДС, чл.12, ал.1
ППЗДДС, чл.117, ал.2, т.4, б.”б”
чл.21, ал.2
чл.21, ал.4, т.1
чл.114, ал.4
чл.125, ал.2 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № …02.2016 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложената в запитването, е следната:
ХХХ е дружество с регистрация по ДДС в Австрия (ДДС № ATU …). Дружеството няма официално представителство на територията на страната.
Австрийското дружество възлага на „ААА” ООД извършването на рекламни и маркетингови услуги, като услугите се изразяват в следното:
– Доставка на печатни материали и литература – логистично – транспортна услуга, включваща разпределение на каталози, брошури и други рекламни материали, пакетиране и транспорт до дилъри на ХХХ на територията на страната;
– Промоции в търговски обекти на територията на страната – Организиране на събитие – презентация, вкл. наемане на щанд, надуване на балони, организационни разходи;
– Лятна промоция – естеството на услугата е аналогично с горната, но с разликата, че събитията се извършват на улиците на гр.Варна и гр.Бургас, както и на плаж …. Варна. Вместо наемане на щанд се осигурява разрешение от общините за провеждане на събитие на територията на съответните градове, наем и дължими такси към тях, както и наем за събитие на плаж …….;
– Доставки и услуги за дилъри в България – услугите включват наем на складово помещение, както и стопанисването на рекламните материали, произведени от „ААА” ООД за ХХХ или изпратени от ХХХ до „ААА” ООД с цел разпределение и доставка до дилъри на ХХХ на територията на страната.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Коя разпоредба от ЗДДС следва да се приложи по отношение на извършваните от „ААА” ООД услуги?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се приложи определен режим на данъчно третиране на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната се прилагат разпоредбите на ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката.
Това е определящо относно цялостното данъчно третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения за съответната доставка. Иначе казано, мястото на изпълнение на услугите е поствено в зависимост от предмета на услугата и статута на нейния получател.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В описания във въпроса случай получателят на услугите се определя като данъчно задължено лице по смисъла на параграф 18, т.1, б „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), тъй като във фактическата обстановка към запитването е посочено, че същия е регистриран за целите на ДДС в Австрия.
В зависимост от вида на услугата, когато получател е ДЗЛ, изключения от това правило са указани в чл.21, ал.4 от ЗДДС, както и в разпоредбата на чл.23 от ЗДДС.
?По отношение на доставката на печатни материали и литература – в запитването е посочено, че се касае за логистично – транспортна услуга, която включва разпределение на каталози, брошури и други рекламни материали, пакетиране и транспорт до дилъри на ХХХ на територията на страната. Предвид факта, че тези дейности не попадат в изключенията за определяне на мястото на изпълнение, то в случая за този тип услуга ще се приложи чл.21, ал.2 от ЗДДС.
?По отношение на промоциите, извършвани в търговски обекти на територията на страната, включително и летни промоции:
Организирането на събития, когато с тях се цели разпространение на дадено съобщение, предназначено да информира потребителите за наличието и качеството на даден продукт или услуга с цел увеличаване на продажбите на този продукт или услуга, следва да бъдат разглеждани като рекламна услуга в полза на лицето, чиято дейност се рекламира.
В настоящият случай, от страна на „ААА“ ООД се извършват редица мероприятия, чиято цел е популяризиране на дейността на ХХХ и привличане на повече хора като клиенти. Следва да се отбележи, че независимо от начина по който се извършват мероприятията, е налице доставка, имаща за предмет рекламна услуга. В тази връзка, доставката на рекламна услуга не попада в изключенията за определянето на мястото на изпълнение поради което ще се приложи чл.21, ал.2 от ЗДДС.
?По отношение на доставките на услуги към дилъри в България:
Критерият за прилагане на общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга, съдържащо се в чл.21, ал.2 от ЗДДС, или предвиденото изключение по чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС е дали конкретната услуга е свързана с недвижим имот или не.
По смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По отношение предмета на услугата е необходимо да се вземе предвид решение на Съда на Европейския съюз от 27 юни 2013 г. по дело С-155/12 RR Donnelley относно мястото на изпълнение на комплексни доставки по складиране на стоки. Решението е по повод поставен преюдициален въпрос относно данъчното третиране на услуги, обхващащи приемането на стоки в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им за съответните клиенти и предаването, разтоварването и натоварването на стоките. От страна на съда е извършен анализ на обстоятелствата, при които дадена услуга следва да се счита, че е свързана с недвижим имот.
Според изложеното в т.32 от решението, единствено доставките на услуги, които имат достатъчно пряка връзка с даден недвижим имот, попадат в приложното поле на чл.47 от директивата за ДДС, на който от българския закон за ДДС съответства чл.21, ал.4, т.1. По-нататък съдът посочва, че услугите, свързани с недвижими имоти, които се отнасят до използването или облагородяването, управлението включително експлоатирането и оценката на такъв имот, се характеризират с това, че самият недвижим имот е предмет на доставката.
От тази гледна точка съдът на СЕС стига до извода, че услугата по складиране :
– може да се счита свързана с недвижим имот само при условие, че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва точно определен недвижим имот;
– не може да се счита за свързана с недвижим имот, когато получателят на услугата няма никакво право на достъп до частта от недвижимия имот, в която са складирани стоките или недвижимият имот, на или в който трябва да се складират стоките, не представлява централен и абсолютно необходим елемент от доставката на услуги.
Изложеното по-горе в контекста на поставения въпрос означава, че предоставяната на дружеството услуга би попаднала в хипотезата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение на услугата ще се определя спрямо местонахождението на склада само при условие, че складирането представлява основната доставка и че на получателят на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен имот. В този случай от страна на доставчикът следва да бъде начислен данък с данъчна ставка 20 на сто.
Ако услугата не може да се определи като услуга, свързана с недвижим имот, то за определяне мястото на нейното изпълнение е приложима разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, в резултат на което е необходимо да се установи дали дружеството, в полза на което се предоставят услугите притежава постоянен обект на територията на страната.
Като допълнение към горното следва да се има предвид, че за доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл.86, ал.3 от закона, не се начислява данък. Предвид разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване”, както и основанието за това – чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Данъкът се декларира по реда на чл.125, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Съгласно чл.117, ал.2, т.4, б. „б” от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Определяне на минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които е въведен минимален месечен размер на осигурителния доход.

Изх. № М-26-П-16Дата: 02.02.2011 год. КСО, чл. 6, ал. 3; ЗБДО 2011, чл. 8, ал. 1, т. 1.Относно:Определяне на минималния осигурителен доход по основните икономически

Изх. № М-94-Д-194

Изх. № М-94-Д-194Дата: 15.07.2019 год. ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;Наредба №Н-18, чл. 25, ал.7;ДР на Наредба № 18, § 1, т. 19. ОТНОСНО:

прилагане на ЗДДС – чл. 21, ал. 3

Изх. №24-34-623Дата: 01.04.2008 год.ОТНОСНО: прилагане на ЗДДС – чл. 21, ал. 3Във връзка с Ваше писмено запитване до Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ —

Определяне реда на облагане на доходите и начинът на осигуряване на лице – австрийски гражданин, назначен по договор за управление.

.№ ………………..Дата……………..……ДО……………………….Относно: Определяне реда на облагане на доходите и начинът на осигуряване на лице – австрийски гражданин, назначен по договор за управление.Уважаема госпожо …………………..,Във връзка