прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-1011/15.12. 2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-1011/…2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„ПСБ” ЕООД е местно юридическо лице, собственост 100% на PS LIMITED, Кипър.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да бъде обложен дивидента, разпределен от „ПСБ“ ЕООД на кипърското дружество майка и с каква данъчна ставки? Ако не подлежи на облагане – на какво основание?
2. Дружеството майка от Кипър ще фактурира лицензионни възнаграждения на българското дружество, което ще ги продава на своите клиенти. Подлежат ли тези възнаграждения на облагане с данък при източника, в какъв размери на какво основание?
3. Дружеството майка от Кипър ще фактурира маркетингови разходи на българското дружество, което ще ги продава на своите клиенти. Подлежат ли тези възнаграждения на облагане с данък при източника и с други данъци? Ако маркетинговите услуги са облагаеми, с какви данъци, в какъв размер и на какво основание?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранното лице чрез място на стопанска дейност в страната. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5 на сто (чл.197 и чл.200, ал.1 от ЗКПО).
В ал. 3 на чл. 194 от ЗКПО са регламентирани изключенията от облагане на доходите от дивиденти с данък при източника. Едно от тези изключения, посочено в чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, са дивидентите, разпределени на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. Обстоятелството „местно лице за данъчни цели” се удостоверява чрез представянето на документ, издаден от данъчната администрация по местоустановеност на притежателя на дохода, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава (в случая Кипър). С този документ следва да се снабди българското дъщерно дружество – платец на дохода от дивидент в качеството му на задължено лице по смисъла начл. 14, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), тъй като същото при липса на основание за освобождаване от данък при източника по чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО би следвало да удържи данъка и да го внесе в републиканския бюджет.
По втори въпрос
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е изразила становище по поставения въпрос с писмо Изх. № 53-04-450 от 17.07.2014 г.
Тъй като фактическата обстановка, изложена в настоящото писмено запитване, по същество не променя смисъла на вече изразеното становище с горе посоченото писмо, то дирекция ОДОП София не може да се ангажира с изготвянето на допълнителен отговор.
По трети въпрос
По отношение прилагането на ЗКПО
Според § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО „Възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Посочените в запитването маркетингови услуги, предоставени от чуждестранното юридическо лице доставчик, са с характера на технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, тъй като попадат в една от хипотезите на определението – „маркетингови проучвания”.
Следователно, възнаграждението на кипърското дружество представлява доход от източник в страната по смисъла на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, респективно същото подлежи на облагане са данък при източника по чл. 195, ал. 1 от с.з. На основание чл. 199, ал. 1 и чл. 200, ал. 2 от ЗКПО данъкът се определя върху брутния размер на дохода, с данъчна ставка 10 на сто.
Предвид разпоредбите на чл. 195, ал. 2, чл. 201, ал. 1 и чл. 202, ал. 2 от ЗКПО, „ПСБ” ЕООД, в качеството местно юридическо лице, начислило възнаграждението за технически услуги, е данъчно задълженото лице, което следва да удържи данъка от дохода, да го декларира и да го внесе в републиканския бюджет. Дължимият данък се декларира и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода, в териториалната дирекция на НАП, където е регистрирано българското дружество платец на дохода.
По отношение прилагането на ЗДДС
Съгласно чл. 3, ал. 6 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), в сила от 28.02.2013 г., не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното. Описаният в запитването случай не попада в хипотезата на чл.3, ал.6 от ППЗДДС, тъй като „ПСБ“ ЕООДе самостоятелно юридическо лице, а не клон или структурно звено в състава на кипърското дружество, поради което следва да бъдат приложени общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали същият е лице от държава членка или извън нея. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Доколкото посочените във въпроса услуги не попадат в изключенията, посочени в чл. 21, ал. 4 от ЗДДС и чл. 23, ал. 1 от ЗДДС, за определяне мястото на изпълнение на посочените услуги е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали доставчикът е лице от държава членка или трета страна.
По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, получените маркетингови услуги са с място на изпълнение на територията на страната и данъкът е изискуем от българското дружество в качеството му на лице платец на данъка за получените услуги. Поради това следва да бъде издаден протокол по чл.117 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем (авансово плащане или данъчно събитие) и да бъде начислен данък върху добавената стойност, прилагайки данъчна ставка 20 на сто.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

КСО – чл.4, ал.3, т.2;

КСО – чл.4, ал.3, т.2; чл.4, ал.1, т.7;НООСЛБГРЧМЛ – чл.2, ал.3;Наредба № Н-8/29.12.2005г. – чл.3, ал.9, 10. Oписвате, че сте самоосигуряващо се лице и упражнявате

Прилагане на ЗМДТ.

ОТНОСНО: Прилагане на ЗМДТ. По отношение на първият въпрос как следва да бъде декларирано в декларация по чл. 14 от ЗМДТ закупено паркоместо, изразяваме следното

възстановяване на данък върху добавената стойност на местно лице въз основа на ЛПВ, РА или на друго основание но банкова сметка открита на името па дружеството в банка със седалище извън територията н

Изх. № 24-3-86Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: възстановяване на данък върху добавената стойност на местно лице въз основа на ЛПВ, РА или на друго основание

Определяне на амортизациите за данъчни цели на дълготрайни активи след преобразуване на бюджетно предприятие в държавно предприятие по реда на чл. 62, ал. 3 от ТЗ

3_4842/30.10.2009 г.ЗКПО, чл. 57 Относно: Определяне на амортизациите за данъчни цели на дълготрайни активи след преобразуване на бюджетно предприятие в държавно предприятие по реда на