Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-73/18.02.2016 г.
ЗДДС, чл.45, ал.1
чл.45, ал.5, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-04-73/…01.2016 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложената в запитването, е следната:
„АААААААА“ АД е собственик на недвижим имот, находящ се на територията на гр. София. За територията на недвижимият имот има изготвен подробен устройствен план.
Притежаваният от дружеството недвижим имот има идентификационен номер и представлява част от урегулиран поземлен имот /УПИ/. В границите на УПИ влизат и други поземлени имоти с отделни идентификатори като тези имоти са собственост на други лица.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какъв режим на данъчно третиране следва да се приложи по отношение на продажбата на поземления имот с идентификатор, представляващ част от УПИ ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доставките, свързани със земя и сгради, са регламентирани в Глава четвърта от ЗДДС и по-конкретно в разпоредбата на чл. 45 от същия закон. По смисъла на чл.45, ал.1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.
В разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗДДС са регламентирани редица изключения от общото правило на чл.45, ал.1 от закона. Видно от чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС, алинея 1 от закона не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
С приемането на Република България в ЕС от 01.01.2007 г., правото на ЕС се прилага с приоритет над националното законодателство. Косвеното данъчно облагане е регулирано в рамките на ЕС с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕС). Самата директива няма пряко приложение, но държавите членки са длъжни в националното си законодателство да създават норми, които да съответстват на разпоредбите на директивата. В тази връзка, при тълкуване на нормите от националното законодателство, следва да се изхожда от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС.
Според дял III, чл.12, пар.1, б. „б“ от директивата, държавите – членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана със земя за строеж. За целите на пар. 1, б. „б“ от директивата, „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите членки.
Видно от чл.135, пар. 1, от Директива 2006/112/ЕС, държавите членки освобождават от облагане сделките, посочени в т. „а“ до т. „л“ от същия параграф. Сред изчерпателно изброените сделки, които не подлежат на облагане с данък не е визирана сделката със земя за строеж. Съгласно разпоредбата на чл.135, пар. 1, б. „к“ от директивата, за доставките със земя за строеж е предвидено изключение. Посочено е, че на основание чл.12, пар. 1, б. „а“ от директивата, доставките със земя за строеж следва да се облагат с данък върху добавената стойност.
Горецитираните разпоредби от Директива/2006/112/ЕС са транспонирани в ЗДДС чрез разпоредбата на чл.45, ал.5, т.1 от закона, видно от която доставките с УПИ и части от УПИ представляват облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В запитването е посочено, че имотът има идентификационен номер и представлява част от УПИ като в границите на имота влизат и други поземлени имоти с отделни идентификационни номера. Предвид горецитираните разпоредби, притежаваният от дружеството имот представлява „земя за строеж“.
На основание горецитираните разпоредби от Директива 2006/112/ЕС, както и ЗДДС, при продажбата на притежавания от „АААААААА“ АД недвижим имот, дружеството следва да начислява данък по облагаемата доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Възможност за откупуване на осигурителен стаж за минало време от лице, което е полагало труд без трудово правоотношение, но не е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социалн

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6, чл. 9, ал. 1, т. 2 ОТНОСНО:Възможност за откупуване на осигурителен стаж за минало