Изх. № 53-04-397/29.06.2016 г.
ЗДДС,
ППЗДДС,
чл.70, ал.1, т.4чл.12, ал.5
чл.6, ал.2, т.3
чл.79, ал.6, т.2ТЗ,
чл.79, ал.3чл.342, ал.1 и ал.3
чл.25, ал.3, т.1
чл.115, ал.6 ЗДДС
чл.25, ал.4
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-397/…05.2016 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Ф“ ООД е лизингополучател по договор за финансов лизинг, сключен с „Д“ ЕООД. Предмет на сключеният договор е лек автомобил, марка „Фолксваген. Срокът на договора е от 12.07.2013 г. до 01.08.2016 г. В договора има опция за прехвърляне на собствеността в края на договора след изплащане на всички лизингови вноски и остатъчната стойност.
Основният предмет на дейност на „Ф” ООД е производство и търговия на едро с хранителни добавки и лекарства. Посоченият автомобил се използва от търговски представител на „Ф” ООД за извършване на основната дейност на дружеството. На основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, за платените лизингови вноски не е ползван данъчен кредит. Към настоящият момент е налице погиване на автомобила вследствие на ПТП като застрахователя е изплатил обезщетение за тотална щета, т.е автомобилът е бракуван.
Лизингодателят e възстановил разликата между полученото обезщетение от застрахователя и сбора от дължимата главница по договора за финансов лизинг и пълния размер на ползвания данъчен кредит, който трябва да се възстанови. В цифри примерът е:
?Получено застрахователно обезщетение: 9569, 00 лв.
?Остатъчна главница по договор за лизинг: 1879, 80 лв.
?Възстановяване на ДДС на държавата: 3331, 67 лв.
?Разлика/сума за получаване от лизингополучателя: 4357, 53 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли лизингодателят „Д“ ЕООД да удържа цялата сума за възстановяване на ползвания данъчен кредит за лизинговия автомобил с оглед обстоятелството, че при разваляне на лизинговия договор автомобила следва да се разглежда като дълготраен материален актив за отдаване под наем /оперативен лизинг/ и да се приложи разпоредбата на чл.79, ал.6, т.2 от ЗДДС ?
2. Възниква ли задължение за лизингодателя да издава кредитно известие за платените лизингови вноски и да издава нови фактури за нов вид сделки ?
3. Налице ли е за „Ф“ ООД право на ползване на начисления данък по платените лизингови вноски като данъчен кредит към момента на погиване /разваляне на лизинговия договор/ на автомобила и какви действия следва да бъдат предприети от дружеството в случай, че е налице такова ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.228 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. А с договора за лизинг, който е уреден в чл.342, ал.1 от Търговския закон (ТЗ), лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, при който лизинговата вещ се предоставя за ползване за определен срок срещу възнаграждение, след което същата се връща на лизингодателя и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му.
За целите на облагане с ДДС, в закона е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
– договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост;
– договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС). Опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл.12, ал.5 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), или пък да се откаже от опцията.
Конкретно относимо към настоящия казус е постановеното решение на Съда не Европейския съюз от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 „Еон Асет Мениджмънт” ООД, т. 40), съгласно което: „… в хипотезата, при която договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.“
По силата на чл.342, ал.3 от ТЗ, лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя. В тази връзка на основание разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Видно от запитването е налице пълно погиване на актива (лекия автомобил). В конкретния случай, при тотална щета /ПТП/ на актив, за който са изплатени част от вноските и доколкото към момента на ПТП, собствеността върху актива не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл.79, ал.6, т.2 от ЗДДС във вр. с чл.79, ал.3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит следва да извърши лизингодателя. Начисленият данък за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя поради факта, че те представляват данъчна основа на доставка на услуги, а до момента, в който се е случило пътното произшествие, лекия автомобил все още не е придобит от лизингополучателя.
В подкрепа на горните хипотези е разпоредбата на чл.344, ал.1 от ТЗ, видно от която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл.230 от ЗЗД, поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорена наемна цена. Предвид всичко гореизложено дотук, „Д“ ЕООД (лизингодател по сключения договор) следва да извърши корекция по реда на чл.79, ал.6, т.2 във вр. с чл.79, ал.3 от ЗДДС, доколкото към момента на погиването автомобилът е все още негова собственост. Предвид данните, изложени в запитването размерът на корекцията ще е в по-малък размер от упражненото от лизингодателя право на приспадане на данъчен кредит. Но доколкото определянето на размера на обезщетението, което лизингополучателят ще получи, е предмет на частноправни взаимоотношения следва да имате предвид, че НАП не може да се произнесе по този въпрос.
По втори и трети въпрос:
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да вземе предвид изразеното становище на изпълнителния директор на НАП с писмо Изх. № 91-00-88 от 26.06.2013 г. относно правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил.
Както е изложено в самото писмо, в случай на прекратяване или заместване по договор за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета (в настоящия случай – ПТП), когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил, получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. Ако на основание чл.25, ал.3, т.1, във връзка с чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то на основание чл.115, ал.6 ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума.
Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът (лизингодателят) следва да издаде фактури за съответните данъчни събития на основание чл.25, ал.4 ЗДДС.
В тези случаи за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на услуги, за предоставяне на ползване/наем на автомобила, данъчните събития, за които са възникнали след 01.01.2013 г. ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, при съобразяване с условията, разписани в чл.69-71 ЗДДС.
За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, по аргумент на противното на чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.