Изх. № 53-04-41
07.03. 2016 г.
чл. 131, ал. 1 от ЗДДС
чл. 83, ал. 3 от
ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ,,, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-41#3/17.02.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на образувано изпълнително дело на 24.04.2015 г. на основание чл. 12 от Закона за особените залози (ЗОЗ) сте наложил запор върху движими вещи, собственост на длъжник, който към този момент е бил регистриран по ЗДДС.
На 29.04.2015 г. след проведена публична продан сте обявил купувач на недвижими имоти, собственост на същия длъжник. За купувач е обявен взискателят и на
05.06.2015 г. сте извършил разпределение, в което са посочени размерът на дължимия ДДС и останалите части от сумата, която купувачът следва да внесе. Изготвеното разпределение предстои да влезе в сила.
На 18.08.2015 г. длъжникът по изпълнителното дело е дерегистриран по ЗДДС.
На 29.12.2015 г. движимите вещи са изнесени на публична продан, която към датата на изготвяне на запитването не е приключила.
На 30.12.2015 г. по реда на чл. 37 от ЗОЗ друг кредитор на същия длъжник е продал търговското му предприятие, заедно с недвижимите му имоти при наличието на наложена върху тях възбрана, както и наличните моторни превозни средства. Запорираните движими вещи не са били предмет на покупко-продажбата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Статусът по ЗДДС на коя от страните по сделката следва да се взема предвид при прилагането на чл. 131 от ЗДДС – на длъжника по изпълнителното дело или на приобретателя на вещите?
2.Към кой момент следва да се взема предвид статусът на страната – към налагане на възбраната, обявяването на купувача, изготвянето на разпределението, плащането на цената, влизането в сила на постановлението за възлагане или неговото вписване?
3.Коя е компетентната ТД на НАП, която следва да бъде уведомена по реда на чл. 131, ал. 1, т. 4 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС, регламентираните с тези разпоредби задължения за ЧСИ възникват само в случай, че собственикът на вещта е регистрирано по закона лице. Видно от чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)с понятието „собственик на вещта“ законът визира длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ. В конкретния случай това е длъжникът по изпълнителното дело.
Предвид горното за прилагането на чл. 131 от ЗДДС е от значение статусът на отчуждителя (собственика, длъжника по изпълнителното дело), а този на приобретателя на вещта е ирелевантен.
По втори въпрос:
При определянето на момента, към който длъжникът следва да бъде регистриран по ЗДДС при публична продан, следва да се има предвид следното:
Видно от наименованието на чл. 131 от ЗДДС законът третира публичната продан на недвижим имот по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като доставка на стоки, отчитайки нейните специфични особености в сравнение с доставките на стоки в общия случай. Поради това следва да се има предвид определението за доставка на стока, дадено в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Съгласнотази разпоредба доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката.
Целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори вземането на кредитора по способите, предвидени в закона, като същевременно се осигури приложението и на нормите, предвидени в защита на правата на длъжника. Публичната продан на недвижим имот или движими вещи е един от способите за принудително изпълнение, извършващо се чрез съвкупност от действия. Фактическият състав на публичната продан завършва с окончателното възлагане на имота или движимата вещ, с което се прехвърля собствеността върху купувача. До този момент проданта не може да се счете за приключена, защото собствеността върху имота или движимите вещи, не е преминала у другиго. Публичната продан приключва с постановлението за възлагане като
чл. 496, ал. 1 от ГПК предвижда, че когато лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Видно от чл. 496, ал. 2 от ГПК купувачът става собственик на вещта от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. С оглед на това изискването за регистрация по ЗДДС на длъжника следва да е изпълнено към тази дата. Когато това изискване не е налице, за ЧСИ не могат да възникнат задълженията по чл. 131, ал. 1 от ЗДДС.
По трети въпрос:
Чл. 131, ал. 1, т. 4 от ДОПК регламентира задължение за ЧСИ да уведоми компетентната ТД на НАП, в която собственикът на вещта е регистриран по ЗДДС. Видно от изложеното по първия от зададените въпроси, следва да бъде уведомена ТД на НАП, в която длъжникът по изпълнителното дело е регистриран по ЗДДС.
Изложеното по зададените въпроси се отнася за публична продан както на движими, така и на недвижими вещи. Доколкото, видно от изложената фактическа обстановка, длъжникът по изпълнителното дело е бил дерегистриран по ЗДДС към момента на прехвърлянето на собствеността, разлика в третирането на доставките от гледна точка на ЗДДС няма. Такава би била налице в случай, че длъжникът е с активна регистрация по ЗДДС, при което той би имал правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС по отношение на освободените доставки по чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘