Изх. №М-26-Т-58
Дата:29.11.2013 год.
ЗДДС, чл. 113;
ЗДДС, чл. 114;
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 78;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 41;
Наредба № Н-18/2006 год., чл. 3, ал. 1.
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
Във Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № М-26-Т-58/01. 02. 2012 г., е изложено следното:
Дружеството е регистриран турагент и туроператор и е регистрирано по ЗДДС лице. През 2011 г. подписва договори за продажба на междуградски и международни автобусни билети с друг лицензиран турагент, посредник на дружеството и фирми – превозвачи. По силата на тези договори, дружеството извършва продажби „от свое име и за сметка на фирмата превозвач”, като за това получава комисионно възнаграждение. Продажбите биват:
-продажба на електронни билети, издадени от конкретен превозвач, който разполага с достъп до електронна система за продажба на съответните билети;
-продажба на билети от кочан;
-продажба на билет посредством издаване на резервационен талон, в случай на заплащане на билет от клиент към дружеството. Талонът следва да се представи на другия турагент като гаранция за извършено плащане, който заверява талона и издава билет от кочан, отпечатан от превозвача по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.
Отчитането на всички продажби се извършва посредством двустранно подписан протокол, в който се описват билетите, цена, комисионна и сума за отчитане към другия турагент.
Въпросите, поставени в запитването, са следните:
1.Необходимо ли е и на какво основание издаване на фактура от другия турагент за отчетените от дружеството продадени билети?
2.Необходимо ли е и на какво основание издаване на фактура от дружеството към крайния клиент, закупил билет от дружеството?
3.Необходимо ли е издаването на касов бон за стойността на билета, заплатен от клиент на дружеството?
4.Необходимо ли е да се изготвят друг вид отчетни документи и ако да, какви?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДС:
Предвид това, че към запитването не сте приложили сключените договори, и посочвате, че извършвате продажби „от свое име и за сметка на фирмата превозвач”, изразяваме следното принципно становище:
Разпоредбата на чл.127 от ЗДДС регламентира случаите на доставки, извършвани от лице, действащо от свое име и за чужда сметка. При тези комисионни договори са налице три доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на
възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по
общите правила на ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117от същия закон. Фактура може да не се издава в предвидените в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС случаи.
2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките
или услугите, предмет на доставката по т. 1. данъчната основа на тази доставка е равна
на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие
се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по- късна от датата на
възникване на данъчното събитие по т.1. Доставката, според разпоредбата на чл. 113 от ЗДДС, следва да се документира с издаване на фактура от доставчика (комитента), която отговаря на изискванията на чл. 114 от закона и чл. 78 от ППЗДДС.
3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя.
Данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника,
коятовключва иобезщетението за извършенитеотнего разходивъввръзка с
доставката, ако това е уговорено. Датата на възникване на данъчното събитие за тази
доставка се определя по общите правила на закона. Документирането се извършва с издаване на фактура от доставчика (комисионера) по доставката на комисионна услуга, спазвайки правилата, предвидени в ЗДДС и ППЗДДС.
По прилагането на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ:
Условията и реда за извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи, се уреждат от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). В сила от 01.01.2014 г. съгласно чл. 39 от Закона за автомобилните превози за превози се използват билети, издадени по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. При регистриране и отчитане на автомобилни превози по чл. 39 от Закона за автомобилните превози издадените от фискални устройства или ИАСУТД билети съдържат освен реквизитите по чл. 26, ал. 1 и реквизитите по чл. 39, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. По смисъла на §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност “търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат са регламентирани в Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн.ДВ.бр.106/2006г. …посл.изм. бр.40/2013г.).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изключение от задължението за използване на ФУ или ИАСУТД за регистриране на продажби на стоки и услуги правят лицата, респективно дейностите изброени в чл. 4 и чл. 5 от цитираната наредба.
Съгласно чл. 4, т. 3 продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр.54 от 2008г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра – един за клиента и втори за лицето по чл. 3;
В този смисъл когато “…..” ООД извършва продажби на билети отговарящи на изискванията в чл. 4, т. 3 от наредбата ще попадне в изключението от задължението за използване на ФУ/ИАСУТД. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 39а отНаредба Н-18/2006 г. на МФ, която задължава лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ да водят книга (регистър) за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци. Книгата (регистърът) съдържа брой на продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ оборот за деня. Лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, следва да съхраняват в търговския обект книгата (регистърът) за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци и копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.
Ако издаваните от Вас билети не отговарят едновременно на изброените в чл. 4. т. 3от Наредба № Н-18/2006г. изисквания, заедно с тях Вие имате задължение да издавате и фискална касова бележка за платените в брой суми за извършената услуга.
Съгласно изложеното в запитването, “..” ООД е посредник при продажби на билети на фирми – превозвачи, съгласно сключени договори, като извършва продажби на билети „от свое име и за сметка на фирмата превозвач” срещу комисионно възнаграждение. В този случай фискална касова бележка следва да бъде издадена за всяка от изброените в т.1 до т. 3 доставки, за която плащането не се извършвачрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискалната касова бележка на стойността на извършената доставка. Фискалната касова бележка се издава и се предоставя на клиента при извършване на плащането.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/