3_628/24.03.2017 г.
чл. 7 от ЗДДС;
чл. 45 от ППЗДДС
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за приложението на ЗДДС (ППЗДДС)
Според изложеното в запитването, дружеството извършва вътреобщностни доставки на стоки. Един от основните контрагенти на дружеството е AG. През 2016г. продажбите към същия възлизатна ……… хил.лв., което е 47 % от общите продажби. Плащането се извършва по банков път редовно в 30-дневен срок в български лева. Експедициите се изпълняват при стриктно спазване изискванията на AG за транспортиране и доставка на стоките, съставят се всички необходими документи. Транспортът се извършва от трето лице за сметка на получателя. Дружеството разполага с транспортни документи (CMR), но в много случаи без заверка от получателя на стоките. Всеки месец получава от AG писмено потвърждение за извършените ВОД. Въз основа на това потвърждение третира доставките като ВОД, облагаеми с нулева ставка на данъка. Дружеството отговаря на изискванията на чл. 92, ал. 3 от закона за възстановяване на ДДС в 30-дневен срок. Към запитването е приложено копие на писмено потвърждение за извършените ВОД през м.01.2017 г. и копия на всички документи по една извършена ВОД заAG.
Предвид горното се поставя въпроса във връзка с доказване на извършените ВОД следва ли да се приеме, че писменото потвърждение, което получава дружеството може да послужи за документ по чл. 45 от ППЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г.) изразяваме следното принципно становище:
Предвидразпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице вътреобщностна доставка (ВОД),е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки:
-осъществена доставка на стоки;
-транспортиране на стоките от територията на Република България до територията на друга държава членка и
-наличие на регистрации по ЗДДС на доставчика и регистрация за целите на ДДС в съответните държави членки на получателя по доставката.
По силата на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени в разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС.
Необходимо е да се има предвид, че лицето – доставчик следва да докаже наличието на обстоятелствата за прилагането на нулева ставка на данъка по отношение на доставките и режима на ВОД.
В разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС серазграничават необходимите документи за доказване на ВОД в две групи – доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
За доказване на доставката лицето-доставчик следва да разполага с фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава – членка идентификационен номер по ДДС на получателя.
За доказване изпращането или транспортиране на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка в разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС са посочени необходимите доказателства в зависимост от това от кого и/или за чия сметка е извършен транспортът, а именно:
? при осъществен транспорт от получателя или от трето лице за сметка на получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. “а“ от ППЗДДС, съгласно която за доказването на изпращането или транспортирането на стоките е необходимо представянето на транспортен документ илиписмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.
? по силата на чл. 45, т. 2, б. “б“ от ППЗДДС, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка се доказва с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Видно от изложеното, в случаите когато транспортът се извършва от/или за сметка на доставчика се изисква транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случаите, когато транспортът се осъществява от/или за сметка на получателя се изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, т.е документите са дадени алтернативно.
Според изложеното в запитването транспортът на стоките се извършва от трето лице за сметка на получателя. Предвид цитираната нормативна уредба за доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка дружеството следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя.
По отношение на транспортния документ е необходимо да се има предвид следното:
Правната уредба на международната товарителница е уредена вКонвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, (ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г. в сила за България от 18.01.1978 г.). В чл. 9 от Конвенцията е регламентирано, че товарителницата, до доказване на противното, удостоверява условията на договора за превоз и получаването на стоката, поради което следва да се приеме, че международната товарителница – CMR, е основният документ, чрез който се доказва превозването на стоката, предмет на доставката, от територията на страната до територията на съответната държава членка, съответно предаването на стоката на получателя.
По силата на чл. 4 от същата, договорът за превоз се установява с товарителница. Според чл. 5, т. 1 товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Съгласно чл. 6, т. 1 товарителницата трябва да съдържа следните данни: а) мястото и датата на съставянето; б)името и адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им).
За доказване на изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка дружеството следва да притежаваредовна CMR, за да приложи нулева ставка на данъка за извършените доставки.
Освен чрез транспортния документ, изпращането или транспортирането на стоката до територията на друга държава членка може да бъде доказано и с писмено потвърждение от получателя по доставката съгласно чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС, което следва да съдържа посочените в цитираната разпоредба реквизити.
Въпросът, който се поставя в запитването касае преценка на доказателства, поради което е необходимо да се има предвид, че същата се извършва от органите по приходите, които освен представените могат да събират и други доказателства във връзка с наличието на обстоятелствата за прилагане на нулева ставка на данъка и режима на ВОД.Преценката се извършва след съвкупен анализ на всички събрани доказателства.
‘