Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и система Интрастат

Изх.№М-26-Г-19
Дата:20.03.2014 год.
ЗДДС, чл. 112, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 114;
ЗДДС, чл. 115;
ЗДДС, чл. 117, ал. 4;
ЗДДС, чл. 124.
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и система Интрастат
Във Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № М-26-Г-19/31.01.2014 г., е изложено следното:
Дружеството извършва вътреобщностни доставки на насипно зърно (царевица, овес, и др.) за гръцки дружества. Транспортът на стоките е за сметка на дружеството и при тяхното натоварване дружеството има кантарни бележки за установяване на натовареното количество и протокол, с който приема стоките от доставчика си и съответно ги предава на транспортната фирма. При разтоварване в гръцките дружества се явява разлика в теглото на стоките, която е в пъти повече от допустимият размер. Това обстоятелство гръцките дружества, получатели по доставката, отбелязват върху транспортния документ, както и удостоверяват същото с кантарни бележки.
За липсващите количества стоки дружеството ще предяви рекламация към транспортната фирма.
Въпросите, поставени в запитването, са следните:
1.Следва ли българското дружество да издаде кредитни известия към фактурите за извършените вътреобщностни доставки?
2.Следва ли и как да се отрази кредитното известие в Интрастат декларацията?
3.С какъв документ за данъчни цели следва да се оформи рекламацията и кога следва да се начисли и плати ДДС в полза на бюджета, предвид евентуално неприемане на рекламацията и пристъпване към съдебни искове?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДС:
Документирането при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура се извършва по реда на чл. 115 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 и 2 от цитираната разпоредба, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство. При намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки се издава кредитно известие, което освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС съдържа задължително номера и датата на фактурата, към която е издадено, и основанието за неговото издаване, по силата на чл. 115, ал. 4 от ЗДДС.
Издаденото кредитно известие, което представлява данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗДДС се отразява в данъчните регистри – дневника за продажбите и справката-декларация по реда, определен в чл. 124 от ЗДДС. В съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от ППЗДДС по същия ред дружеството следва да отрази и данните за кредитното известие по тази доставка във VIES-декларацията си за съответния данъчен период.
В този смисъл, при условие, че е налице изменение (намаление) на данъчната основа на извършена вътреобщностна доставка, за която дружеството доставчик е издало фактура, документирането на това намаление, следва да се извърши с издаване на кредитно известие по реда, предвиден в чл. 115 от ЗДДС.
По прилагането на система Интрастат:
Във връзка със система Интрастат, обект на деклариране по системата са движенията на стоки между държави-членки, представляващи промяна на стоковия ресурс на държавата, където се извършва декларирането. В този случай това са стоките, изпращани от Р България към Гърция. В този смисъл, трябва да бъде деклариран обема стока според транспортните документи при изпращането на стоката (в случая предаване на транспортната фирма) и нейната цена според фактурната стойност към момента на осъществяване на сделката, т.е. пресичането на границата на страната. Възникнали щети по време на транспортирането и уреждането на търговските отношения между ангажираните лица не променят тези начални параметри на сделката и не могат да бъдат основание за тяхната промяна в Интрастат декларацията, освен ако не се докаже, че по вина на транспортната фирма (каквато и да е тя, вкл. допълнителна търговска сделка) реално изпратеното количество е действително по-малко от приетото за изпращане и разликата се уреди като сделка между две български юридически лица.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар